Slider

Календар на събитията


Flat View
See by year
Monthly View
See by month
Weekly View
See by week
Daily View
See Today
Search
Търси
събота 01 октомври 2022
26 септември 2022 - 02 октомври 2022
Декември 2022
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.09.2022 - 03.10.2022

Изложба „140 години застраховане в България“ в Галерия на открито в градина "Кристал"

Галерия на открито в градина "Кристал"
Юбилейна изложба „140 години застраховане в България“ в Галерия на открито в градина "Кристал" Експозицията може да бъде разгледана от 19 септември до 3 октомври 2022 г.
Изложбата се реализира от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) с подкрепата на Столична община и е посветена на юбилейните годишнини – 140 години застраховане в България и 30 години от създаването на АБЗ. Експозицията ще бъде официално открита на 19 септември в 14.00 ч. от г-н Константин Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на българските застрахователи.
Юбилейната изложба проследява динамичния път на застрахователната ни индустрия – от зараждането й в страната в края на XIX век до наши дни. В 28 богато илюстрирани табла са представени значимите етапи в развитието на застрахователната дейност у нас, като историческите факти са преплетени с интересни акценти и любопитни истории от българското застраховане.
Експозицията съдържа множество фотографии, публикации, архивни и нормативни документи, статистика и данни за приноса на индустрията за икономическото и общественото развитие.
Изложбата може да бъде разгледана в Галерия на открито в градина „Кристал“ от 19 септември до 3 октомври 2022 г. След това експозицията ще бъде достъпна в дигитален формат на сайта на Асоциацията на българските застрахователи.
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
21.09.2022 - 04.10.2022

Паметни спортни снимки от изложба в Галерия на открито на Моста на влюбените

Галерия на открито на открито на Моста на влюбените
На 20 септември в Галерия на открито на Моста на влюбените ще бъде открита специална изложба за всички влюбени в красотата на спорта и фотографията.
Изложбата, посветена на 10-годишнината на професионалната фотографска агенция LAP.BGу ще покаже някои от най-емблематичните фотографии за изминалите 10 години, присъстват и някои от големите фигури на спорта, създаващи паметни моменти за улавяне.
Идеята за създаването на спортна фотографска агенция LAP.BG се ражда на 17 септември 2012 г. С вяра, надежда и много любов в София трима фотографи – Любомир Асенов, Агнеса Асенова и Владимир Стоянов, раждат и реализират идеята. За 10 години са отразени над 12 000 събития. В архива на агенцията има близо половин милион снимки. Целта на фотографската агенция е да покрие всички спортни събития в България и клиентите да имат достъп до най-важните моменти в тях.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
01.10.2022

Фотомаратон София 2022

Фотомаратонът на София се завръща! След кратко прекъсване в София ще се проведе фотографското състезание Фотомаратон! Фотомаратон е формат, в който участниците трябва да снимат по предварително зададена тема за определен период от време. По традиция цялото предизвикателство, избирането на победителите и награждаването ще се случат в рамките на един ден. Затова си запазете датата 1 октомври от 10.30 часа в Кино Кабана до НДК.
Регистрациите за участие отварят на 19-ти септември в 12:00.
Наградите ни са изключително подходящи за всички снимащи – ваучер за фототехника и много специални изненади.
Жури ще оценява анонимните фотографии според техниката на заснемане и креативността в интерпретирането на темата.
Фотомаратон е проект на Фондация "ФотоФабрика" и се изпълнява с финансовата подкрепа на Лятната програма на Столична община.
Изложби
01.10.2022

Конкурс за създаване на детска песен „Eclectica Union Kids– Symphony Competition”

1 октомври, 12:00 ч., ЦВК, конкурс за създаване на детска песен „Eclectica Union Kids– Symphony Competition”
На 01.10.2022г., денят на Музиката, от 12:00 ч. в Централния военен клуб – София, сдружение „Еклектика” в партньорство с ОКИ „ Надежда”, организира провеждането на първия и единствен по рода си в България конкурс за създаване на детска песен „Eclectica Union Kids– Symphony Competition”.
Конкурсът ще се проведе под съпровода на оркестър „Симфониета „София”, Джаз-формация „София” при общински културен институт „Надежда“, където талантливи деца ще представят песните, достогнали до финала на конкурса. Диригент ще бъде Минко Ламбов.
Вход свободен!
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.09.2022 - 03.10.2022

Изложба „140 години застраховане в България“ в Галерия на открито в градина "Кристал"

Галерия на открито в градина "Кристал"
Юбилейна изложба „140 години застраховане в България“ в Галерия на открито в градина "Кристал" Експозицията може да бъде разгледана от 19 септември до 3 октомври 2022 г.
Изложбата се реализира от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) с подкрепата на Столична община и е посветена на юбилейните годишнини – 140 години застраховане в България и 30 години от създаването на АБЗ. Експозицията ще бъде официално открита на 19 септември в 14.00 ч. от г-н Константин Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на българските застрахователи.
Юбилейната изложба проследява динамичния път на застрахователната ни индустрия – от зараждането й в страната в края на XIX век до наши дни. В 28 богато илюстрирани табла са представени значимите етапи в развитието на застрахователната дейност у нас, като историческите факти са преплетени с интересни акценти и любопитни истории от българското застраховане.
Експозицията съдържа множество фотографии, публикации, архивни и нормативни документи, статистика и данни за приноса на индустрията за икономическото и общественото развитие.
Изложбата може да бъде разгледана в Галерия на открито в градина „Кристал“ от 19 септември до 3 октомври 2022 г. След това експозицията ще бъде достъпна в дигитален формат на сайта на Асоциацията на българските застрахователи.
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
21.09.2022 - 04.10.2022

Паметни спортни снимки от изложба в Галерия на открито на Моста на влюбените

Галерия на открито на открито на Моста на влюбените
На 20 септември в Галерия на открито на Моста на влюбените ще бъде открита специална изложба за всички влюбени в красотата на спорта и фотографията.
Изложбата, посветена на 10-годишнината на професионалната фотографска агенция LAP.BGу ще покаже някои от най-емблематичните фотографии за изминалите 10 години, присъстват и някои от големите фигури на спорта, създаващи паметни моменти за улавяне.
Идеята за създаването на спортна фотографска агенция LAP.BG се ражда на 17 септември 2012 г. С вяра, надежда и много любов в София трима фотографи – Любомир Асенов, Агнеса Асенова и Владимир Стоянов, раждат и реализират идеята. За 10 години са отразени над 12 000 събития. В архива на агенцията има близо половин милион снимки. Целта на фотографската агенция е да покрие всички спортни събития в България и клиентите да имат достъп до най-важните моменти в тях.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.09.2022 - 03.10.2022

Изложба „140 години застраховане в България“ в Галерия на открито в градина "Кристал"

Галерия на открито в градина "Кристал"
Юбилейна изложба „140 години застраховане в България“ в Галерия на открито в градина "Кристал" Експозицията може да бъде разгледана от 19 септември до 3 октомври 2022 г.
Изложбата се реализира от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) с подкрепата на Столична община и е посветена на юбилейните годишнини – 140 години застраховане в България и 30 години от създаването на АБЗ. Експозицията ще бъде официално открита на 19 септември в 14.00 ч. от г-н Константин Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на българските застрахователи.
Юбилейната изложба проследява динамичния път на застрахователната ни индустрия – от зараждането й в страната в края на XIX век до наши дни. В 28 богато илюстрирани табла са представени значимите етапи в развитието на застрахователната дейност у нас, като историческите факти са преплетени с интересни акценти и любопитни истории от българското застраховане.
Експозицията съдържа множество фотографии, публикации, архивни и нормативни документи, статистика и данни за приноса на индустрията за икономическото и общественото развитие.
Изложбата може да бъде разгледана в Галерия на открито в градина „Кристал“ от 19 септември до 3 октомври 2022 г. След това експозицията ще бъде достъпна в дигитален формат на сайта на Асоциацията на българските застрахователи.
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
21.09.2022 - 04.10.2022

Паметни спортни снимки от изложба в Галерия на открито на Моста на влюбените

Галерия на открито на открито на Моста на влюбените
На 20 септември в Галерия на открито на Моста на влюбените ще бъде открита специална изложба за всички влюбени в красотата на спорта и фотографията.
Изложбата, посветена на 10-годишнината на професионалната фотографска агенция LAP.BGу ще покаже някои от най-емблематичните фотографии за изминалите 10 години, присъстват и някои от големите фигури на спорта, създаващи паметни моменти за улавяне.
Идеята за създаването на спортна фотографска агенция LAP.BG се ражда на 17 септември 2012 г. С вяра, надежда и много любов в София трима фотографи – Любомир Асенов, Агнеса Асенова и Владимир Стоянов, раждат и реализират идеята. За 10 години са отразени над 12 000 събития. В архива на агенцията има близо половин милион снимки. Целта на фотографската агенция е да покрие всички спортни събития в България и клиентите да имат достъп до най-важните моменти в тях.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
03.10.2022 - 17.10.2022

“Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”

Галерия на открито в градина "Кристал"
Когато японката Мегуми Таникава и Биляна Стремска (живяла над 30 години извън България) се запознават, едва ли са си представяли, че срещата им ще сбъдне една мечта. Влюбени в българската народна музика, двете се срещат в Пловдив през 2019 г. на международен летен семинар по народно пеене. Мегуми от години мечтае да издаде книга за България, но не знае каква точно да бъде. Художничката Биляна е вдъхновена от българските народни песни и ги изобразява в картини.
Така се ражда книгата “Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”. Ръчно изработеното издание представя 22 акварела по български народни песни с придружаващи откъси от текстовете на песните, свободно преведени на японски и английски. На 1 март тази година книгата е представена в Токио.
В изложбата са представени картини по 27 народни песни, сред които „Бела съм, бела, юначе“, „Боряно, Борянке“, „Драгана и славей“, „Сая съм вечер сама самичка“, „Я дойди либе “...
В Галерия на открито в градина "Кристал" са представени постери с акварелите на Биляна Стремска. Откриването е на 4 октомври (вторник) от 18:00 часа, когато ще звучат на живо някои от песните от картините в изпълнение на народната певица Нели Андреева и хор „Нуша“.
Биляна Стремска е родена в София, където завършва Художествената гимназия през 1989 г. Дипломира се като вътрешен дизайнер в САЩ, а след това и като магистър по архитектура в Университета на Калифорния, Бъркли. В Америка работи като художник, преподавател и архитект. В читалище „Антика България“ в Сан Франциско започва да пее български народни песни, да играе български хора и да води визуалните проекти в училище „Мартенички“. От 2019 г. – след 30 години живот извън България – отново живее и работи в София.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

90 години от рождението на акад. Румен Скорчев

в галерия „София” на Столична библиотека
Столична библиотека представя експозиция на големия български художник акад. Румен Скорчев, посветена на 90 години от рождението му. Библиотеката на София съхранява във фонда си стотици оригинали на изобразителното изкуство, между които особено място заемат 60 творби на Румен Скорчев, част от тях дарени лично от самия него, а след смъртта му предоставени от съпругата му.
Името на Румен Скорчев е сред най-големите български графици и илюстратори. Той е бил художествен редактор на книги, албуми и периодични издания.
Дългогодишен професор по илюстрация и оформление на книгата в катедра „Графични изкуства” на Национална художествена академия. Негови творби са част от колекциите на редица български и чуждестранни галерии (НХГ, СГХГ, областните галерии в страната, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон и др.). Юбилейната изложба с уникални графики и илюстрации разкрива сакралната връзка между слово и визия, превръщането на поетичните строфи в магически образи.
Експозицията включва 40 рисунки и литографии на Румен Скорчев към поезия и проза на известни български и чужди автори. Показани са илюстрации към стихосбирката на Радой Ралин „Всичко ми говори” (1975), стихосбирката на Иван Давидков „Момче с фенерче” (1981), романа на Ивайло Петров „Хайка за вълци”, стиховете на Джон Кийтс, Тарас Шевченко, Хуан-Рамон Хименес и други автори.
Посетителите ще могат да видят и книги с литературните творби, вдъхновили Румен Скорчев.
В допълнение към артекспозицията като музикален фон ще звучат „Три поеми за сопран, струнни и ударни инструменти”, създадени от известния български композитор Георги Минчев и поета Павел Славянски, по мотиви от гравюри на Румен Скорчев.
Официалното откриване на изложбата ще се състои на 05.10.2022 г. (сряда) в галерия „София” на Столична библиотека, от 17:30 часа. Експозицията ще бъде представена от известния изкуствовед проф. Чавдар Попов. Посетителите могат да разгледат изложбата до 11 октомври.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

Изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация

Галерия на открито на "Моста на влюбените"
На 4 октомври в Галерия на открито на "Моста на влюбените" ще бъде открита изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация.
Изложбата съдържа 60 платна, които отразяват историята и съвремието на българските военновъздушни сили. В тях са запечатани моменти от ежедневието на родовете авиация – изтребителна, щурмова, транспортна и вертолетна, както и останалите родове войски от състава на ВВС – зенитно-ракетни и радиотехнически. В исторически план България основателно може да се счита за една от първите страни в усвояването на въздушното пространство. На 19 август 1892 г. в град Пловдив на Първото всемирно промишлено изложение подпоручиците Васил Златаров и Константин Кънчев политат заедно с мосю Йожен Годар с балона La France.
И още:
· българският цар Фердинанд е първият държавен глава, летял със самолет през 1910 г.;
· авиаторът Симеон Петров пръв в света приземява самолет със спрял двигател през 1912 г.; Той осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време наБалканската война. Симеон Петров прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград;
· Райна Касабова е първата жена в света, извършила боен полет над Одрин по време на Балканската война.
· през 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото в света прелитане от континент на континент;
· първото военно летище в света е край Мустафа паша (сега Свиленград), откъдето е действало 1-во аеропланно отделение по време на Балканската война;
· също по време на Балканската война – за първи път в световната история – са поставени основите на модерната авиационна организация – отделни аеропланни отделения, всяко със свой командир и квалифициран летателен състав, ремонтни работилници, организирано снабдяване с боеприпаси и гориво-смазочни материали за нуждите на аеропланните отделения.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
21.09.2022 - 04.10.2022

Паметни спортни снимки от изложба в Галерия на открито на Моста на влюбените

Галерия на открито на открито на Моста на влюбените
На 20 септември в Галерия на открито на Моста на влюбените ще бъде открита специална изложба за всички влюбени в красотата на спорта и фотографията.
Изложбата, посветена на 10-годишнината на професионалната фотографска агенция LAP.BGу ще покаже някои от най-емблематичните фотографии за изминалите 10 години, присъстват и някои от големите фигури на спорта, създаващи паметни моменти за улавяне.
Идеята за създаването на спортна фотографска агенция LAP.BG се ражда на 17 септември 2012 г. С вяра, надежда и много любов в София трима фотографи – Любомир Асенов, Агнеса Асенова и Владимир Стоянов, раждат и реализират идеята. За 10 години са отразени над 12 000 събития. В архива на агенцията има близо половин милион снимки. Целта на фотографската агенция е да покрие всички спортни събития в България и клиентите да имат достъп до най-важните моменти в тях.
Изложби
04.10.2022 - 30.11.2022

Регионален исторически музей – София представя изложбата „Памет“

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Памет“ – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава. Откриването е в сградата на Музея на пл. „Бански“ на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. Инициативата е под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Историческият разказ отвежда към началото на ХХ в., когато няколко вълни от арменски бежанци последователно пристигат в България. Споменът за нелекия им път до нашата територия, приемът и ежедневието им тук оживява чрез съкровени предмети, съпътстващи семействата в изпитанията и предаващи се през поколенията.
Съхранените артефакти са белег за епохата. Включени са лични аксесоари, оцелели заедно със собствениците през пътя от историческите арменски територии до България: връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена покривка за легло. Показани са и документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др.
Детайлното предварително изследване на проблематиката разкрива и добавената стойност на предметите. Своеобразни преносители освен на данни за материалната култура, те пазят и емоциите от преживяното. Изложбата представя проучената информация под формата на фамилни истории.
Сред съхраненото и описаното са романтични, за съжаление, останали неизпълнени, пожелания съпругата да чака съпруга си, отиващ на война, близо до море; годеници, донесли с цената на всичко в България, кутията от годежа си в родното място, която тогава била празнично пълна с ягоди; куфар, преминал безброй километри със собствениците си до финалното им установяване в България.
Временната експозиция „Памет“ се организира по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската църква „Сурп Кеворк“, Пловдив. Изложбата е посветена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република Армения и Република България.
Експозицията „Памет“, откриваща се официално на 4 октомври 2022 г. (вторник), 18:00 ч., може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 30 ноември 2022 г.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
03.10.2022 - 17.10.2022

“Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”

Галерия на открито в градина "Кристал"
Когато японката Мегуми Таникава и Биляна Стремска (живяла над 30 години извън България) се запознават, едва ли са си представяли, че срещата им ще сбъдне една мечта. Влюбени в българската народна музика, двете се срещат в Пловдив през 2019 г. на международен летен семинар по народно пеене. Мегуми от години мечтае да издаде книга за България, но не знае каква точно да бъде. Художничката Биляна е вдъхновена от българските народни песни и ги изобразява в картини.
Така се ражда книгата “Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”. Ръчно изработеното издание представя 22 акварела по български народни песни с придружаващи откъси от текстовете на песните, свободно преведени на японски и английски. На 1 март тази година книгата е представена в Токио.
В изложбата са представени картини по 27 народни песни, сред които „Бела съм, бела, юначе“, „Боряно, Борянке“, „Драгана и славей“, „Сая съм вечер сама самичка“, „Я дойди либе “...
В Галерия на открито в градина "Кристал" са представени постери с акварелите на Биляна Стремска. Откриването е на 4 октомври (вторник) от 18:00 часа, когато ще звучат на живо някои от песните от картините в изпълнение на народната певица Нели Андреева и хор „Нуша“.
Биляна Стремска е родена в София, където завършва Художествената гимназия през 1989 г. Дипломира се като вътрешен дизайнер в САЩ, а след това и като магистър по архитектура в Университета на Калифорния, Бъркли. В Америка работи като художник, преподавател и архитект. В читалище „Антика България“ в Сан Франциско започва да пее български народни песни, да играе български хора и да води визуалните проекти в училище „Мартенички“. От 2019 г. – след 30 години живот извън България – отново живее и работи в София.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

90 години от рождението на акад. Румен Скорчев

в галерия „София” на Столична библиотека
Столична библиотека представя експозиция на големия български художник акад. Румен Скорчев, посветена на 90 години от рождението му. Библиотеката на София съхранява във фонда си стотици оригинали на изобразителното изкуство, между които особено място заемат 60 творби на Румен Скорчев, част от тях дарени лично от самия него, а след смъртта му предоставени от съпругата му.
Името на Румен Скорчев е сред най-големите български графици и илюстратори. Той е бил художествен редактор на книги, албуми и периодични издания.
Дългогодишен професор по илюстрация и оформление на книгата в катедра „Графични изкуства” на Национална художествена академия. Негови творби са част от колекциите на редица български и чуждестранни галерии (НХГ, СГХГ, областните галерии в страната, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон и др.). Юбилейната изложба с уникални графики и илюстрации разкрива сакралната връзка между слово и визия, превръщането на поетичните строфи в магически образи.
Експозицията включва 40 рисунки и литографии на Румен Скорчев към поезия и проза на известни български и чужди автори. Показани са илюстрации към стихосбирката на Радой Ралин „Всичко ми говори” (1975), стихосбирката на Иван Давидков „Момче с фенерче” (1981), романа на Ивайло Петров „Хайка за вълци”, стиховете на Джон Кийтс, Тарас Шевченко, Хуан-Рамон Хименес и други автори.
Посетителите ще могат да видят и книги с литературните творби, вдъхновили Румен Скорчев.
В допълнение към артекспозицията като музикален фон ще звучат „Три поеми за сопран, струнни и ударни инструменти”, създадени от известния български композитор Георги Минчев и поета Павел Славянски, по мотиви от гравюри на Румен Скорчев.
Официалното откриване на изложбата ще се състои на 05.10.2022 г. (сряда) в галерия „София” на Столична библиотека, от 17:30 часа. Експозицията ще бъде представена от известния изкуствовед проф. Чавдар Попов. Посетителите могат да разгледат изложбата до 11 октомври.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
05.10.2022 - 31.12.2022

Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

Изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация

Галерия на открито на "Моста на влюбените"
На 4 октомври в Галерия на открито на "Моста на влюбените" ще бъде открита изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация.
Изложбата съдържа 60 платна, които отразяват историята и съвремието на българските военновъздушни сили. В тях са запечатани моменти от ежедневието на родовете авиация – изтребителна, щурмова, транспортна и вертолетна, както и останалите родове войски от състава на ВВС – зенитно-ракетни и радиотехнически. В исторически план България основателно може да се счита за една от първите страни в усвояването на въздушното пространство. На 19 август 1892 г. в град Пловдив на Първото всемирно промишлено изложение подпоручиците Васил Златаров и Константин Кънчев политат заедно с мосю Йожен Годар с балона La France.
И още:
· българският цар Фердинанд е първият държавен глава, летял със самолет през 1910 г.;
· авиаторът Симеон Петров пръв в света приземява самолет със спрял двигател през 1912 г.; Той осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време наБалканската война. Симеон Петров прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград;
· Райна Касабова е първата жена в света, извършила боен полет над Одрин по време на Балканската война.
· през 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото в света прелитане от континент на континент;
· първото военно летище в света е край Мустафа паша (сега Свиленград), откъдето е действало 1-во аеропланно отделение по време на Балканската война;
· също по време на Балканската война – за първи път в световната история – са поставени основите на модерната авиационна организация – отделни аеропланни отделения, всяко със свой командир и квалифициран летателен състав, ремонтни работилници, организирано снабдяване с боеприпаси и гориво-смазочни материали за нуждите на аеропланните отделения.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
04.10.2022 - 30.11.2022

Регионален исторически музей – София представя изложбата „Памет“

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Памет“ – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава. Откриването е в сградата на Музея на пл. „Бански“ на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. Инициативата е под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Историческият разказ отвежда към началото на ХХ в., когато няколко вълни от арменски бежанци последователно пристигат в България. Споменът за нелекия им път до нашата територия, приемът и ежедневието им тук оживява чрез съкровени предмети, съпътстващи семействата в изпитанията и предаващи се през поколенията.
Съхранените артефакти са белег за епохата. Включени са лични аксесоари, оцелели заедно със собствениците през пътя от историческите арменски територии до България: връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена покривка за легло. Показани са и документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др.
Детайлното предварително изследване на проблематиката разкрива и добавената стойност на предметите. Своеобразни преносители освен на данни за материалната култура, те пазят и емоциите от преживяното. Изложбата представя проучената информация под формата на фамилни истории.
Сред съхраненото и описаното са романтични, за съжаление, останали неизпълнени, пожелания съпругата да чака съпруга си, отиващ на война, близо до море; годеници, донесли с цената на всичко в България, кутията от годежа си в родното място, която тогава била празнично пълна с ягоди; куфар, преминал безброй километри със собствениците си до финалното им установяване в България.
Временната експозиция „Памет“ се организира по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската църква „Сурп Кеворк“, Пловдив. Изложбата е посветена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република Армения и Република България.
Експозицията „Памет“, откриваща се официално на 4 октомври 2022 г. (вторник), 18:00 ч., може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 30 ноември 2022 г.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
03.10.2022 - 17.10.2022

“Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”

Галерия на открито в градина "Кристал"
Когато японката Мегуми Таникава и Биляна Стремска (живяла над 30 години извън България) се запознават, едва ли са си представяли, че срещата им ще сбъдне една мечта. Влюбени в българската народна музика, двете се срещат в Пловдив през 2019 г. на международен летен семинар по народно пеене. Мегуми от години мечтае да издаде книга за България, но не знае каква точно да бъде. Художничката Биляна е вдъхновена от българските народни песни и ги изобразява в картини.
Така се ражда книгата “Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”. Ръчно изработеното издание представя 22 акварела по български народни песни с придружаващи откъси от текстовете на песните, свободно преведени на японски и английски. На 1 март тази година книгата е представена в Токио.
В изложбата са представени картини по 27 народни песни, сред които „Бела съм, бела, юначе“, „Боряно, Борянке“, „Драгана и славей“, „Сая съм вечер сама самичка“, „Я дойди либе “...
В Галерия на открито в градина "Кристал" са представени постери с акварелите на Биляна Стремска. Откриването е на 4 октомври (вторник) от 18:00 часа, когато ще звучат на живо някои от песните от картините в изпълнение на народната певица Нели Андреева и хор „Нуша“.
Биляна Стремска е родена в София, където завършва Художествената гимназия през 1989 г. Дипломира се като вътрешен дизайнер в САЩ, а след това и като магистър по архитектура в Университета на Калифорния, Бъркли. В Америка работи като художник, преподавател и архитект. В читалище „Антика България“ в Сан Франциско започва да пее български народни песни, да играе български хора и да води визуалните проекти в училище „Мартенички“. От 2019 г. – след 30 години живот извън България – отново живее и работи в София.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
05.10.2022

Изложба „Разказ за войната“ - 110 г. Балканска война

Националният исторически музей има удоволствието да Ви покани на официалното откриване на изложба по повод 110-ата годишнина от Балканската война „Разказ за войната“.
Събитието ще се състои на 5-и октомври 2022 г, сряда, в 11:00 ч в Централно фоайе на Националния исторически музей.
Балканската война е паметно събитие в Новата ни история, в което българският офицер и войник показват висок боен дух, патриотизъм и преданост към идеалите завещани от епохата на Възраждането за национално освобождение и обединение на всички българи. През 1912 г., само 34 години след Освобождението и 4 години след провъзгласяването си за царство, България е готова да осъществи с военни средства основната външнополитическа цел на всички родни патриоти, политици и общественици.
Заедно със съюзниците си от Балканите – Сърбия, Гърция и Черна Гора, българската армия се изправя срещу огромния човешки потенциал на владеещата все още територии на три континента Османска империя. И в рамките на по-малко от година – от октомври 1912 до май 1913 г., след поредица от победи по бойните полета на Тракия, Родопите и Македония, целта е постигната.
Всички земи на запад от линията Мидия-Енос са освободени.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

90 години от рождението на акад. Румен Скорчев

в галерия „София” на Столична библиотека
Столична библиотека представя експозиция на големия български художник акад. Румен Скорчев, посветена на 90 години от рождението му. Библиотеката на София съхранява във фонда си стотици оригинали на изобразителното изкуство, между които особено място заемат 60 творби на Румен Скорчев, част от тях дарени лично от самия него, а след смъртта му предоставени от съпругата му.
Името на Румен Скорчев е сред най-големите български графици и илюстратори. Той е бил художествен редактор на книги, албуми и периодични издания.
Дългогодишен професор по илюстрация и оформление на книгата в катедра „Графични изкуства” на Национална художествена академия. Негови творби са част от колекциите на редица български и чуждестранни галерии (НХГ, СГХГ, областните галерии в страната, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон и др.). Юбилейната изложба с уникални графики и илюстрации разкрива сакралната връзка между слово и визия, превръщането на поетичните строфи в магически образи.
Експозицията включва 40 рисунки и литографии на Румен Скорчев към поезия и проза на известни български и чужди автори. Показани са илюстрации към стихосбирката на Радой Ралин „Всичко ми говори” (1975), стихосбирката на Иван Давидков „Момче с фенерче” (1981), романа на Ивайло Петров „Хайка за вълци”, стиховете на Джон Кийтс, Тарас Шевченко, Хуан-Рамон Хименес и други автори.
Посетителите ще могат да видят и книги с литературните творби, вдъхновили Румен Скорчев.
В допълнение към артекспозицията като музикален фон ще звучат „Три поеми за сопран, струнни и ударни инструменти”, създадени от известния български композитор Георги Минчев и поета Павел Славянски, по мотиви от гравюри на Румен Скорчев.
Официалното откриване на изложбата ще се състои на 05.10.2022 г. (сряда) в галерия „София” на Столична библиотека, от 17:30 часа. Експозицията ще бъде представена от известния изкуствовед проф. Чавдар Попов. Посетителите могат да разгледат изложбата до 11 октомври.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
06.10.2022 - 23.12.2022

Изложба и филм "Колите, с които нахлухме в капитализма"

Изложба "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков/Богданов.
Изложбата е създадена за Европейския месец на фотографията в Братислава през ноември 2021 г. и сега е допълнена специално за пространствата на Национална галерия/ Двореца с нови работи на Мисирков/Богданов.
Филмът "Колите, с които нахлухме в капитализма" (94 мин., субтитри на български и английски език) може да бъде видян в специално пространство в изложбата от 7 октомври до 27 ноември в Национална галерия/Двореца.
Прожекциите са от 14.00 ч. и 16.00 ч.
Рефлексията между минало, настояще и бъдеще естествено прелива в изложбата, комбинираща фотографии, холограми и обекти, които с други средства развиват посоките, зададени във филма.
Изложбата е осъществена със съдействието на: АГИТПРОП, София ДокуМентал, Столична община, Национален фонд "Култура", ИА "Национален филмов център", Централноевропейски дом на фотографията - Братислава, Студио "Ten Dots", Студио "5th Degree", Фактор БГ, Надин Холд ЕООД.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
05.10.2022 - 31.12.2022

Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

Изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация

Галерия на открито на "Моста на влюбените"
На 4 октомври в Галерия на открито на "Моста на влюбените" ще бъде открита изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация.
Изложбата съдържа 60 платна, които отразяват историята и съвремието на българските военновъздушни сили. В тях са запечатани моменти от ежедневието на родовете авиация – изтребителна, щурмова, транспортна и вертолетна, както и останалите родове войски от състава на ВВС – зенитно-ракетни и радиотехнически. В исторически план България основателно може да се счита за една от първите страни в усвояването на въздушното пространство. На 19 август 1892 г. в град Пловдив на Първото всемирно промишлено изложение подпоручиците Васил Златаров и Константин Кънчев политат заедно с мосю Йожен Годар с балона La France.
И още:
· българският цар Фердинанд е първият държавен глава, летял със самолет през 1910 г.;
· авиаторът Симеон Петров пръв в света приземява самолет със спрял двигател през 1912 г.; Той осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време наБалканската война. Симеон Петров прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград;
· Райна Касабова е първата жена в света, извършила боен полет над Одрин по време на Балканската война.
· през 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото в света прелитане от континент на континент;
· първото военно летище в света е край Мустафа паша (сега Свиленград), откъдето е действало 1-во аеропланно отделение по време на Балканската война;
· също по време на Балканската война – за първи път в световната история – са поставени основите на модерната авиационна организация – отделни аеропланни отделения, всяко със свой командир и квалифициран летателен състав, ремонтни работилници, организирано снабдяване с боеприпаси и гориво-смазочни материали за нуждите на аеропланните отделения.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
04.10.2022 - 30.11.2022

Регионален исторически музей – София представя изложбата „Памет“

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Памет“ – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава. Откриването е в сградата на Музея на пл. „Бански“ на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. Инициативата е под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Историческият разказ отвежда към началото на ХХ в., когато няколко вълни от арменски бежанци последователно пристигат в България. Споменът за нелекия им път до нашата територия, приемът и ежедневието им тук оживява чрез съкровени предмети, съпътстващи семействата в изпитанията и предаващи се през поколенията.
Съхранените артефакти са белег за епохата. Включени са лични аксесоари, оцелели заедно със собствениците през пътя от историческите арменски територии до България: връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена покривка за легло. Показани са и документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др.
Детайлното предварително изследване на проблематиката разкрива и добавената стойност на предметите. Своеобразни преносители освен на данни за материалната култура, те пазят и емоциите от преживяното. Изложбата представя проучената информация под формата на фамилни истории.
Сред съхраненото и описаното са романтични, за съжаление, останали неизпълнени, пожелания съпругата да чака съпруга си, отиващ на война, близо до море; годеници, донесли с цената на всичко в България, кутията от годежа си в родното място, която тогава била празнично пълна с ягоди; куфар, преминал безброй километри със собствениците си до финалното им установяване в България.
Временната експозиция „Памет“ се организира по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската църква „Сурп Кеворк“, Пловдив. Изложбата е посветена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република Армения и Република България.
Експозицията „Памет“, откриваща се официално на 4 октомври 2022 г. (вторник), 18:00 ч., може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 30 ноември 2022 г.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
03.10.2022 - 17.10.2022

“Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”

Галерия на открито в градина "Кристал"
Когато японката Мегуми Таникава и Биляна Стремска (живяла над 30 години извън България) се запознават, едва ли са си представяли, че срещата им ще сбъдне една мечта. Влюбени в българската народна музика, двете се срещат в Пловдив през 2019 г. на международен летен семинар по народно пеене. Мегуми от години мечтае да издаде книга за България, но не знае каква точно да бъде. Художничката Биляна е вдъхновена от българските народни песни и ги изобразява в картини.
Така се ражда книгата “Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”. Ръчно изработеното издание представя 22 акварела по български народни песни с придружаващи откъси от текстовете на песните, свободно преведени на японски и английски. На 1 март тази година книгата е представена в Токио.
В изложбата са представени картини по 27 народни песни, сред които „Бела съм, бела, юначе“, „Боряно, Борянке“, „Драгана и славей“, „Сая съм вечер сама самичка“, „Я дойди либе “...
В Галерия на открито в градина "Кристал" са представени постери с акварелите на Биляна Стремска. Откриването е на 4 октомври (вторник) от 18:00 часа, когато ще звучат на живо някои от песните от картините в изпълнение на народната певица Нели Андреева и хор „Нуша“.
Биляна Стремска е родена в София, където завършва Художествената гимназия през 1989 г. Дипломира се като вътрешен дизайнер в САЩ, а след това и като магистър по архитектура в Университета на Калифорния, Бъркли. В Америка работи като художник, преподавател и архитект. В читалище „Антика България“ в Сан Франциско започва да пее български народни песни, да играе български хора и да води визуалните проекти в училище „Мартенички“. От 2019 г. – след 30 години живот извън България – отново живее и работи в София.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
07.10.2022 - 30.10.2022

7 – Извън трафика

Кураторски проект
„7 – Извън трафика“ е ново експериментално развитие в практиките на кураторските изложби на вече историзираните три издания на „10 х 5 х 3“ (2003, 2006, 2010) и „7 х 5 х 3“ (2021). Проектът се доверява на артистичната активност и кураторския опит на 7 визуални артисти, всеки от които има свои запомнящи се кураторски проекти, резултат от задълбочени изследвания в полето на визуалното: Site specific намеси, текст, концептуален обект (Правдолюб Иванов), социален активизъм и нови медии (Генади Гатев); парадоксални ситуации, предизвикващи сетивно-психичния опит (Петер Цанев), тоталната дигитализация, интеракция и преодоляване на културните стереотипи (Венелин Шурелов), неопластични концептуализации и деконструкции на образа (Иво Бистрички, Красимир Русев, Симеон Стоилов). Проектът не поставя идейни и формални ограничения. Отворен е за всички форми на съвременно изкуство, а кураторите имат пълна свобода на своите избори и предложения от областите на изследователските си интереси, които ще представят в обособено експозиционно пространство в залите на „Шипка“ през месец октомври 2022. Проектът е на Фондация „Поддържане на изкуството в България“ и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Визуални изкуства“.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

90 години от рождението на акад. Румен Скорчев

в галерия „София” на Столична библиотека
Столична библиотека представя експозиция на големия български художник акад. Румен Скорчев, посветена на 90 години от рождението му. Библиотеката на София съхранява във фонда си стотици оригинали на изобразителното изкуство, между които особено място заемат 60 творби на Румен Скорчев, част от тях дарени лично от самия него, а след смъртта му предоставени от съпругата му.
Името на Румен Скорчев е сред най-големите български графици и илюстратори. Той е бил художествен редактор на книги, албуми и периодични издания.
Дългогодишен професор по илюстрация и оформление на книгата в катедра „Графични изкуства” на Национална художествена академия. Негови творби са част от колекциите на редица български и чуждестранни галерии (НХГ, СГХГ, областните галерии в страната, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон и др.). Юбилейната изложба с уникални графики и илюстрации разкрива сакралната връзка между слово и визия, превръщането на поетичните строфи в магически образи.
Експозицията включва 40 рисунки и литографии на Румен Скорчев към поезия и проза на известни български и чужди автори. Показани са илюстрации към стихосбирката на Радой Ралин „Всичко ми говори” (1975), стихосбирката на Иван Давидков „Момче с фенерче” (1981), романа на Ивайло Петров „Хайка за вълци”, стиховете на Джон Кийтс, Тарас Шевченко, Хуан-Рамон Хименес и други автори.
Посетителите ще могат да видят и книги с литературните творби, вдъхновили Румен Скорчев.
В допълнение към артекспозицията като музикален фон ще звучат „Три поеми за сопран, струнни и ударни инструменти”, създадени от известния български композитор Георги Минчев и поета Павел Славянски, по мотиви от гравюри на Румен Скорчев.
Официалното откриване на изложбата ще се състои на 05.10.2022 г. (сряда) в галерия „София” на Столична библиотека, от 17:30 часа. Експозицията ще бъде представена от известния изкуствовед проф. Чавдар Попов. Посетителите могат да разгледат изложбата до 11 октомври.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
06.10.2022 - 23.12.2022

Изложба и филм "Колите, с които нахлухме в капитализма"

Изложба "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков/Богданов.
Изложбата е създадена за Европейския месец на фотографията в Братислава през ноември 2021 г. и сега е допълнена специално за пространствата на Национална галерия/ Двореца с нови работи на Мисирков/Богданов.
Филмът "Колите, с които нахлухме в капитализма" (94 мин., субтитри на български и английски език) може да бъде видян в специално пространство в изложбата от 7 октомври до 27 ноември в Национална галерия/Двореца.
Прожекциите са от 14.00 ч. и 16.00 ч.
Рефлексията между минало, настояще и бъдеще естествено прелива в изложбата, комбинираща фотографии, холограми и обекти, които с други средства развиват посоките, зададени във филма.
Изложбата е осъществена със съдействието на: АГИТПРОП, София ДокуМентал, Столична община, Национален фонд "Култура", ИА "Национален филмов център", Централноевропейски дом на фотографията - Братислава, Студио "Ten Dots", Студио "5th Degree", Фактор БГ, Надин Холд ЕООД.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
05.10.2022 - 31.12.2022

Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

Изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация

Галерия на открито на "Моста на влюбените"
На 4 октомври в Галерия на открито на "Моста на влюбените" ще бъде открита изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация.
Изложбата съдържа 60 платна, които отразяват историята и съвремието на българските военновъздушни сили. В тях са запечатани моменти от ежедневието на родовете авиация – изтребителна, щурмова, транспортна и вертолетна, както и останалите родове войски от състава на ВВС – зенитно-ракетни и радиотехнически. В исторически план България основателно може да се счита за една от първите страни в усвояването на въздушното пространство. На 19 август 1892 г. в град Пловдив на Първото всемирно промишлено изложение подпоручиците Васил Златаров и Константин Кънчев политат заедно с мосю Йожен Годар с балона La France.
И още:
· българският цар Фердинанд е първият държавен глава, летял със самолет през 1910 г.;
· авиаторът Симеон Петров пръв в света приземява самолет със спрял двигател през 1912 г.; Той осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време наБалканската война. Симеон Петров прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград;
· Райна Касабова е първата жена в света, извършила боен полет над Одрин по време на Балканската война.
· през 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото в света прелитане от континент на континент;
· първото военно летище в света е край Мустафа паша (сега Свиленград), откъдето е действало 1-во аеропланно отделение по време на Балканската война;
· също по време на Балканската война – за първи път в световната история – са поставени основите на модерната авиационна организация – отделни аеропланни отделения, всяко със свой командир и квалифициран летателен състав, ремонтни работилници, организирано снабдяване с боеприпаси и гориво-смазочни материали за нуждите на аеропланните отделения.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
04.10.2022 - 30.11.2022

Регионален исторически музей – София представя изложбата „Памет“

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Памет“ – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава. Откриването е в сградата на Музея на пл. „Бански“ на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. Инициативата е под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Историческият разказ отвежда към началото на ХХ в., когато няколко вълни от арменски бежанци последователно пристигат в България. Споменът за нелекия им път до нашата територия, приемът и ежедневието им тук оживява чрез съкровени предмети, съпътстващи семействата в изпитанията и предаващи се през поколенията.
Съхранените артефакти са белег за епохата. Включени са лични аксесоари, оцелели заедно със собствениците през пътя от историческите арменски територии до България: връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена покривка за легло. Показани са и документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др.
Детайлното предварително изследване на проблематиката разкрива и добавената стойност на предметите. Своеобразни преносители освен на данни за материалната култура, те пазят и емоциите от преживяното. Изложбата представя проучената информация под формата на фамилни истории.
Сред съхраненото и описаното са романтични, за съжаление, останали неизпълнени, пожелания съпругата да чака съпруга си, отиващ на война, близо до море; годеници, донесли с цената на всичко в България, кутията от годежа си в родното място, която тогава била празнично пълна с ягоди; куфар, преминал безброй километри със собствениците си до финалното им установяване в България.
Временната експозиция „Памет“ се организира по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската църква „Сурп Кеворк“, Пловдив. Изложбата е посветена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република Армения и Република България.
Експозицията „Памет“, откриваща се официално на 4 октомври 2022 г. (вторник), 18:00 ч., може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 30 ноември 2022 г.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
03.10.2022 - 17.10.2022

“Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”

Галерия на открито в градина "Кристал"
Когато японката Мегуми Таникава и Биляна Стремска (живяла над 30 години извън България) се запознават, едва ли са си представяли, че срещата им ще сбъдне една мечта. Влюбени в българската народна музика, двете се срещат в Пловдив през 2019 г. на международен летен семинар по народно пеене. Мегуми от години мечтае да издаде книга за България, но не знае каква точно да бъде. Художничката Биляна е вдъхновена от българските народни песни и ги изобразява в картини.
Така се ражда книгата “Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”. Ръчно изработеното издание представя 22 акварела по български народни песни с придружаващи откъси от текстовете на песните, свободно преведени на японски и английски. На 1 март тази година книгата е представена в Токио.
В изложбата са представени картини по 27 народни песни, сред които „Бела съм, бела, юначе“, „Боряно, Борянке“, „Драгана и славей“, „Сая съм вечер сама самичка“, „Я дойди либе “...
В Галерия на открито в градина "Кристал" са представени постери с акварелите на Биляна Стремска. Откриването е на 4 октомври (вторник) от 18:00 часа, когато ще звучат на живо някои от песните от картините в изпълнение на народната певица Нели Андреева и хор „Нуша“.
Биляна Стремска е родена в София, където завършва Художествената гимназия през 1989 г. Дипломира се като вътрешен дизайнер в САЩ, а след това и като магистър по архитектура в Университета на Калифорния, Бъркли. В Америка работи като художник, преподавател и архитект. В читалище „Антика България“ в Сан Франциско започва да пее български народни песни, да играе български хора и да води визуалните проекти в училище „Мартенички“. От 2019 г. – след 30 години живот извън България – отново живее и работи в София.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
07.10.2022 - 30.10.2022

7 – Извън трафика

Кураторски проект
„7 – Извън трафика“ е ново експериментално развитие в практиките на кураторските изложби на вече историзираните три издания на „10 х 5 х 3“ (2003, 2006, 2010) и „7 х 5 х 3“ (2021). Проектът се доверява на артистичната активност и кураторския опит на 7 визуални артисти, всеки от които има свои запомнящи се кураторски проекти, резултат от задълбочени изследвания в полето на визуалното: Site specific намеси, текст, концептуален обект (Правдолюб Иванов), социален активизъм и нови медии (Генади Гатев); парадоксални ситуации, предизвикващи сетивно-психичния опит (Петер Цанев), тоталната дигитализация, интеракция и преодоляване на културните стереотипи (Венелин Шурелов), неопластични концептуализации и деконструкции на образа (Иво Бистрички, Красимир Русев, Симеон Стоилов). Проектът не поставя идейни и формални ограничения. Отворен е за всички форми на съвременно изкуство, а кураторите имат пълна свобода на своите избори и предложения от областите на изследователските си интереси, които ще представят в обособено експозиционно пространство в залите на „Шипка“ през месец октомври 2022. Проектът е на Фондация „Поддържане на изкуството в България“ и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Визуални изкуства“.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

90 години от рождението на акад. Румен Скорчев

в галерия „София” на Столична библиотека
Столична библиотека представя експозиция на големия български художник акад. Румен Скорчев, посветена на 90 години от рождението му. Библиотеката на София съхранява във фонда си стотици оригинали на изобразителното изкуство, между които особено място заемат 60 творби на Румен Скорчев, част от тях дарени лично от самия него, а след смъртта му предоставени от съпругата му.
Името на Румен Скорчев е сред най-големите български графици и илюстратори. Той е бил художествен редактор на книги, албуми и периодични издания.
Дългогодишен професор по илюстрация и оформление на книгата в катедра „Графични изкуства” на Национална художествена академия. Негови творби са част от колекциите на редица български и чуждестранни галерии (НХГ, СГХГ, областните галерии в страната, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон и др.). Юбилейната изложба с уникални графики и илюстрации разкрива сакралната връзка между слово и визия, превръщането на поетичните строфи в магически образи.
Експозицията включва 40 рисунки и литографии на Румен Скорчев към поезия и проза на известни български и чужди автори. Показани са илюстрации към стихосбирката на Радой Ралин „Всичко ми говори” (1975), стихосбирката на Иван Давидков „Момче с фенерче” (1981), романа на Ивайло Петров „Хайка за вълци”, стиховете на Джон Кийтс, Тарас Шевченко, Хуан-Рамон Хименес и други автори.
Посетителите ще могат да видят и книги с литературните творби, вдъхновили Румен Скорчев.
В допълнение към артекспозицията като музикален фон ще звучат „Три поеми за сопран, струнни и ударни инструменти”, създадени от известния български композитор Георги Минчев и поета Павел Славянски, по мотиви от гравюри на Румен Скорчев.
Официалното откриване на изложбата ще се състои на 05.10.2022 г. (сряда) в галерия „София” на Столична библиотека, от 17:30 часа. Експозицията ще бъде представена от известния изкуствовед проф. Чавдар Попов. Посетителите могат да разгледат изложбата до 11 октомври.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
06.10.2022 - 23.12.2022

Изложба и филм "Колите, с които нахлухме в капитализма"

Изложба "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков/Богданов.
Изложбата е създадена за Европейския месец на фотографията в Братислава през ноември 2021 г. и сега е допълнена специално за пространствата на Национална галерия/ Двореца с нови работи на Мисирков/Богданов.
Филмът "Колите, с които нахлухме в капитализма" (94 мин., субтитри на български и английски език) може да бъде видян в специално пространство в изложбата от 7 октомври до 27 ноември в Национална галерия/Двореца.
Прожекциите са от 14.00 ч. и 16.00 ч.
Рефлексията между минало, настояще и бъдеще естествено прелива в изложбата, комбинираща фотографии, холограми и обекти, които с други средства развиват посоките, зададени във филма.
Изложбата е осъществена със съдействието на: АГИТПРОП, София ДокуМентал, Столична община, Национален фонд "Култура", ИА "Национален филмов център", Централноевропейски дом на фотографията - Братислава, Студио "Ten Dots", Студио "5th Degree", Фактор БГ, Надин Холд ЕООД.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
05.10.2022 - 31.12.2022

Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

Изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация

Галерия на открито на "Моста на влюбените"
На 4 октомври в Галерия на открито на "Моста на влюбените" ще бъде открита изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация.
Изложбата съдържа 60 платна, които отразяват историята и съвремието на българските военновъздушни сили. В тях са запечатани моменти от ежедневието на родовете авиация – изтребителна, щурмова, транспортна и вертолетна, както и останалите родове войски от състава на ВВС – зенитно-ракетни и радиотехнически. В исторически план България основателно може да се счита за една от първите страни в усвояването на въздушното пространство. На 19 август 1892 г. в град Пловдив на Първото всемирно промишлено изложение подпоручиците Васил Златаров и Константин Кънчев политат заедно с мосю Йожен Годар с балона La France.
И още:
· българският цар Фердинанд е първият държавен глава, летял със самолет през 1910 г.;
· авиаторът Симеон Петров пръв в света приземява самолет със спрял двигател през 1912 г.; Той осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време наБалканската война. Симеон Петров прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград;
· Райна Касабова е първата жена в света, извършила боен полет над Одрин по време на Балканската война.
· през 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото в света прелитане от континент на континент;
· първото военно летище в света е край Мустафа паша (сега Свиленград), откъдето е действало 1-во аеропланно отделение по време на Балканската война;
· също по време на Балканската война – за първи път в световната история – са поставени основите на модерната авиационна организация – отделни аеропланни отделения, всяко със свой командир и квалифициран летателен състав, ремонтни работилници, организирано снабдяване с боеприпаси и гориво-смазочни материали за нуждите на аеропланните отделения.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
04.10.2022 - 30.11.2022

Регионален исторически музей – София представя изложбата „Памет“

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Памет“ – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава. Откриването е в сградата на Музея на пл. „Бански“ на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. Инициативата е под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Историческият разказ отвежда към началото на ХХ в., когато няколко вълни от арменски бежанци последователно пристигат в България. Споменът за нелекия им път до нашата територия, приемът и ежедневието им тук оживява чрез съкровени предмети, съпътстващи семействата в изпитанията и предаващи се през поколенията.
Съхранените артефакти са белег за епохата. Включени са лични аксесоари, оцелели заедно със собствениците през пътя от историческите арменски територии до България: връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена покривка за легло. Показани са и документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др.
Детайлното предварително изследване на проблематиката разкрива и добавената стойност на предметите. Своеобразни преносители освен на данни за материалната култура, те пазят и емоциите от преживяното. Изложбата представя проучената информация под формата на фамилни истории.
Сред съхраненото и описаното са романтични, за съжаление, останали неизпълнени, пожелания съпругата да чака съпруга си, отиващ на война, близо до море; годеници, донесли с цената на всичко в България, кутията от годежа си в родното място, която тогава била празнично пълна с ягоди; куфар, преминал безброй километри със собствениците си до финалното им установяване в България.
Временната експозиция „Памет“ се организира по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската църква „Сурп Кеворк“, Пловдив. Изложбата е посветена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република Армения и Република България.
Експозицията „Памет“, откриваща се официално на 4 октомври 2022 г. (вторник), 18:00 ч., може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 30 ноември 2022 г.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
03.10.2022 - 17.10.2022

“Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”

Галерия на открито в градина "Кристал"
Когато японката Мегуми Таникава и Биляна Стремска (живяла над 30 години извън България) се запознават, едва ли са си представяли, че срещата им ще сбъдне една мечта. Влюбени в българската народна музика, двете се срещат в Пловдив през 2019 г. на международен летен семинар по народно пеене. Мегуми от години мечтае да издаде книга за България, но не знае каква точно да бъде. Художничката Биляна е вдъхновена от българските народни песни и ги изобразява в картини.
Така се ражда книгата “Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”. Ръчно изработеното издание представя 22 акварела по български народни песни с придружаващи откъси от текстовете на песните, свободно преведени на японски и английски. На 1 март тази година книгата е представена в Токио.
В изложбата са представени картини по 27 народни песни, сред които „Бела съм, бела, юначе“, „Боряно, Борянке“, „Драгана и славей“, „Сая съм вечер сама самичка“, „Я дойди либе “...
В Галерия на открито в градина "Кристал" са представени постери с акварелите на Биляна Стремска. Откриването е на 4 октомври (вторник) от 18:00 часа, когато ще звучат на живо някои от песните от картините в изпълнение на народната певица Нели Андреева и хор „Нуша“.
Биляна Стремска е родена в София, където завършва Художествената гимназия през 1989 г. Дипломира се като вътрешен дизайнер в САЩ, а след това и като магистър по архитектура в Университета на Калифорния, Бъркли. В Америка работи като художник, преподавател и архитект. В читалище „Антика България“ в Сан Франциско започва да пее български народни песни, да играе български хора и да води визуалните проекти в училище „Мартенички“. От 2019 г. – след 30 години живот извън България – отново живее и работи в София.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
07.10.2022 - 30.10.2022

7 – Извън трафика

Кураторски проект
„7 – Извън трафика“ е ново експериментално развитие в практиките на кураторските изложби на вече историзираните три издания на „10 х 5 х 3“ (2003, 2006, 2010) и „7 х 5 х 3“ (2021). Проектът се доверява на артистичната активност и кураторския опит на 7 визуални артисти, всеки от които има свои запомнящи се кураторски проекти, резултат от задълбочени изследвания в полето на визуалното: Site specific намеси, текст, концептуален обект (Правдолюб Иванов), социален активизъм и нови медии (Генади Гатев); парадоксални ситуации, предизвикващи сетивно-психичния опит (Петер Цанев), тоталната дигитализация, интеракция и преодоляване на културните стереотипи (Венелин Шурелов), неопластични концептуализации и деконструкции на образа (Иво Бистрички, Красимир Русев, Симеон Стоилов). Проектът не поставя идейни и формални ограничения. Отворен е за всички форми на съвременно изкуство, а кураторите имат пълна свобода на своите избори и предложения от областите на изследователските си интереси, които ще представят в обособено експозиционно пространство в залите на „Шипка“ през месец октомври 2022. Проектът е на Фондация „Поддържане на изкуството в България“ и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Визуални изкуства“.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

90 години от рождението на акад. Румен Скорчев

в галерия „София” на Столична библиотека
Столична библиотека представя експозиция на големия български художник акад. Румен Скорчев, посветена на 90 години от рождението му. Библиотеката на София съхранява във фонда си стотици оригинали на изобразителното изкуство, между които особено място заемат 60 творби на Румен Скорчев, част от тях дарени лично от самия него, а след смъртта му предоставени от съпругата му.
Името на Румен Скорчев е сред най-големите български графици и илюстратори. Той е бил художествен редактор на книги, албуми и периодични издания.
Дългогодишен професор по илюстрация и оформление на книгата в катедра „Графични изкуства” на Национална художествена академия. Негови творби са част от колекциите на редица български и чуждестранни галерии (НХГ, СГХГ, областните галерии в страната, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон и др.). Юбилейната изложба с уникални графики и илюстрации разкрива сакралната връзка между слово и визия, превръщането на поетичните строфи в магически образи.
Експозицията включва 40 рисунки и литографии на Румен Скорчев към поезия и проза на известни български и чужди автори. Показани са илюстрации към стихосбирката на Радой Ралин „Всичко ми говори” (1975), стихосбирката на Иван Давидков „Момче с фенерче” (1981), романа на Ивайло Петров „Хайка за вълци”, стиховете на Джон Кийтс, Тарас Шевченко, Хуан-Рамон Хименес и други автори.
Посетителите ще могат да видят и книги с литературните творби, вдъхновили Румен Скорчев.
В допълнение към артекспозицията като музикален фон ще звучат „Три поеми за сопран, струнни и ударни инструменти”, създадени от известния български композитор Георги Минчев и поета Павел Славянски, по мотиви от гравюри на Румен Скорчев.
Официалното откриване на изложбата ще се състои на 05.10.2022 г. (сряда) в галерия „София” на Столична библиотека, от 17:30 часа. Експозицията ще бъде представена от известния изкуствовед проф. Чавдар Попов. Посетителите могат да разгледат изложбата до 11 октомври.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
06.10.2022 - 23.12.2022

Изложба и филм "Колите, с които нахлухме в капитализма"

Изложба "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков/Богданов.
Изложбата е създадена за Европейския месец на фотографията в Братислава през ноември 2021 г. и сега е допълнена специално за пространствата на Национална галерия/ Двореца с нови работи на Мисирков/Богданов.
Филмът "Колите, с които нахлухме в капитализма" (94 мин., субтитри на български и английски език) може да бъде видян в специално пространство в изложбата от 7 октомври до 27 ноември в Национална галерия/Двореца.
Прожекциите са от 14.00 ч. и 16.00 ч.
Рефлексията между минало, настояще и бъдеще естествено прелива в изложбата, комбинираща фотографии, холограми и обекти, които с други средства развиват посоките, зададени във филма.
Изложбата е осъществена със съдействието на: АГИТПРОП, София ДокуМентал, Столична община, Национален фонд "Култура", ИА "Национален филмов център", Централноевропейски дом на фотографията - Братислава, Студио "Ten Dots", Студио "5th Degree", Фактор БГ, Надин Холд ЕООД.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
09.10.2022 - 22.10.2022

Изложба „Пирография и дърворезба„- автор Ирена Бояджиева

Изложбата може да бъде разгледана от 09 до 22 октомври, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
05.10.2022 - 31.12.2022

Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

Изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация

Галерия на открито на "Моста на влюбените"
На 4 октомври в Галерия на открито на "Моста на влюбените" ще бъде открита изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация.
Изложбата съдържа 60 платна, които отразяват историята и съвремието на българските военновъздушни сили. В тях са запечатани моменти от ежедневието на родовете авиация – изтребителна, щурмова, транспортна и вертолетна, както и останалите родове войски от състава на ВВС – зенитно-ракетни и радиотехнически. В исторически план България основателно може да се счита за една от първите страни в усвояването на въздушното пространство. На 19 август 1892 г. в град Пловдив на Първото всемирно промишлено изложение подпоручиците Васил Златаров и Константин Кънчев политат заедно с мосю Йожен Годар с балона La France.
И още:
· българският цар Фердинанд е първият държавен глава, летял със самолет през 1910 г.;
· авиаторът Симеон Петров пръв в света приземява самолет със спрял двигател през 1912 г.; Той осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време наБалканската война. Симеон Петров прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград;
· Райна Касабова е първата жена в света, извършила боен полет над Одрин по време на Балканската война.
· през 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото в света прелитане от континент на континент;
· първото военно летище в света е край Мустафа паша (сега Свиленград), откъдето е действало 1-во аеропланно отделение по време на Балканската война;
· също по време на Балканската война – за първи път в световната история – са поставени основите на модерната авиационна организация – отделни аеропланни отделения, всяко със свой командир и квалифициран летателен състав, ремонтни работилници, организирано снабдяване с боеприпаси и гориво-смазочни материали за нуждите на аеропланните отделения.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
04.10.2022 - 30.11.2022

Регионален исторически музей – София представя изложбата „Памет“

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Памет“ – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава. Откриването е в сградата на Музея на пл. „Бански“ на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. Инициативата е под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Историческият разказ отвежда към началото на ХХ в., когато няколко вълни от арменски бежанци последователно пристигат в България. Споменът за нелекия им път до нашата територия, приемът и ежедневието им тук оживява чрез съкровени предмети, съпътстващи семействата в изпитанията и предаващи се през поколенията.
Съхранените артефакти са белег за епохата. Включени са лични аксесоари, оцелели заедно със собствениците през пътя от историческите арменски територии до България: връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена покривка за легло. Показани са и документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др.
Детайлното предварително изследване на проблематиката разкрива и добавената стойност на предметите. Своеобразни преносители освен на данни за материалната култура, те пазят и емоциите от преживяното. Изложбата представя проучената информация под формата на фамилни истории.
Сред съхраненото и описаното са романтични, за съжаление, останали неизпълнени, пожелания съпругата да чака съпруга си, отиващ на война, близо до море; годеници, донесли с цената на всичко в България, кутията от годежа си в родното място, която тогава била празнично пълна с ягоди; куфар, преминал безброй километри със собствениците си до финалното им установяване в България.
Временната експозиция „Памет“ се организира по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската църква „Сурп Кеворк“, Пловдив. Изложбата е посветена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република Армения и Република България.
Експозицията „Памет“, откриваща се официално на 4 октомври 2022 г. (вторник), 18:00 ч., може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 30 ноември 2022 г.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
03.10.2022 - 17.10.2022

“Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”

Галерия на открито в градина "Кристал"
Когато японката Мегуми Таникава и Биляна Стремска (живяла над 30 години извън България) се запознават, едва ли са си представяли, че срещата им ще сбъдне една мечта. Влюбени в българската народна музика, двете се срещат в Пловдив през 2019 г. на международен летен семинар по народно пеене. Мегуми от години мечтае да издаде книга за България, но не знае каква точно да бъде. Художничката Биляна е вдъхновена от българските народни песни и ги изобразява в картини.
Така се ражда книгата “Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”. Ръчно изработеното издание представя 22 акварела по български народни песни с придружаващи откъси от текстовете на песните, свободно преведени на японски и английски. На 1 март тази година книгата е представена в Токио.
В изложбата са представени картини по 27 народни песни, сред които „Бела съм, бела, юначе“, „Боряно, Борянке“, „Драгана и славей“, „Сая съм вечер сама самичка“, „Я дойди либе “...
В Галерия на открито в градина "Кристал" са представени постери с акварелите на Биляна Стремска. Откриването е на 4 октомври (вторник) от 18:00 часа, когато ще звучат на живо някои от песните от картините в изпълнение на народната певица Нели Андреева и хор „Нуша“.
Биляна Стремска е родена в София, където завършва Художествената гимназия през 1989 г. Дипломира се като вътрешен дизайнер в САЩ, а след това и като магистър по архитектура в Университета на Калифорния, Бъркли. В Америка работи като художник, преподавател и архитект. В читалище „Антика България“ в Сан Франциско започва да пее български народни песни, да играе български хора и да води визуалните проекти в училище „Мартенички“. От 2019 г. – след 30 години живот извън България – отново живее и работи в София.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
07.10.2022 - 30.10.2022

7 – Извън трафика

Кураторски проект
„7 – Извън трафика“ е ново експериментално развитие в практиките на кураторските изложби на вече историзираните три издания на „10 х 5 х 3“ (2003, 2006, 2010) и „7 х 5 х 3“ (2021). Проектът се доверява на артистичната активност и кураторския опит на 7 визуални артисти, всеки от които има свои запомнящи се кураторски проекти, резултат от задълбочени изследвания в полето на визуалното: Site specific намеси, текст, концептуален обект (Правдолюб Иванов), социален активизъм и нови медии (Генади Гатев); парадоксални ситуации, предизвикващи сетивно-психичния опит (Петер Цанев), тоталната дигитализация, интеракция и преодоляване на културните стереотипи (Венелин Шурелов), неопластични концептуализации и деконструкции на образа (Иво Бистрички, Красимир Русев, Симеон Стоилов). Проектът не поставя идейни и формални ограничения. Отворен е за всички форми на съвременно изкуство, а кураторите имат пълна свобода на своите избори и предложения от областите на изследователските си интереси, които ще представят в обособено експозиционно пространство в залите на „Шипка“ през месец октомври 2022. Проектът е на Фондация „Поддържане на изкуството в България“ и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Визуални изкуства“.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

90 години от рождението на акад. Румен Скорчев

в галерия „София” на Столична библиотека
Столична библиотека представя експозиция на големия български художник акад. Румен Скорчев, посветена на 90 години от рождението му. Библиотеката на София съхранява във фонда си стотици оригинали на изобразителното изкуство, между които особено място заемат 60 творби на Румен Скорчев, част от тях дарени лично от самия него, а след смъртта му предоставени от съпругата му.
Името на Румен Скорчев е сред най-големите български графици и илюстратори. Той е бил художествен редактор на книги, албуми и периодични издания.
Дългогодишен професор по илюстрация и оформление на книгата в катедра „Графични изкуства” на Национална художествена академия. Негови творби са част от колекциите на редица български и чуждестранни галерии (НХГ, СГХГ, областните галерии в страната, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон и др.). Юбилейната изложба с уникални графики и илюстрации разкрива сакралната връзка между слово и визия, превръщането на поетичните строфи в магически образи.
Експозицията включва 40 рисунки и литографии на Румен Скорчев към поезия и проза на известни български и чужди автори. Показани са илюстрации към стихосбирката на Радой Ралин „Всичко ми говори” (1975), стихосбирката на Иван Давидков „Момче с фенерче” (1981), романа на Ивайло Петров „Хайка за вълци”, стиховете на Джон Кийтс, Тарас Шевченко, Хуан-Рамон Хименес и други автори.
Посетителите ще могат да видят и книги с литературните творби, вдъхновили Румен Скорчев.
В допълнение към артекспозицията като музикален фон ще звучат „Три поеми за сопран, струнни и ударни инструменти”, създадени от известния български композитор Георги Минчев и поета Павел Славянски, по мотиви от гравюри на Румен Скорчев.
Официалното откриване на изложбата ще се състои на 05.10.2022 г. (сряда) в галерия „София” на Столична библиотека, от 17:30 часа. Експозицията ще бъде представена от известния изкуствовед проф. Чавдар Попов. Посетителите могат да разгледат изложбата до 11 октомври.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
06.10.2022 - 23.12.2022

Изложба и филм "Колите, с които нахлухме в капитализма"

Изложба "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков/Богданов.
Изложбата е създадена за Европейския месец на фотографията в Братислава през ноември 2021 г. и сега е допълнена специално за пространствата на Национална галерия/ Двореца с нови работи на Мисирков/Богданов.
Филмът "Колите, с които нахлухме в капитализма" (94 мин., субтитри на български и английски език) може да бъде видян в специално пространство в изложбата от 7 октомври до 27 ноември в Национална галерия/Двореца.
Прожекциите са от 14.00 ч. и 16.00 ч.
Рефлексията между минало, настояще и бъдеще естествено прелива в изложбата, комбинираща фотографии, холограми и обекти, които с други средства развиват посоките, зададени във филма.
Изложбата е осъществена със съдействието на: АГИТПРОП, София ДокуМентал, Столична община, Национален фонд "Култура", ИА "Национален филмов център", Централноевропейски дом на фотографията - Братислава, Студио "Ten Dots", Студио "5th Degree", Фактор БГ, Надин Холд ЕООД.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
09.10.2022 - 22.10.2022

Изложба „Пирография и дърворезба„- автор Ирена Бояджиева

Изложбата може да бъде разгледана от 09 до 22 октомври, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
05.10.2022 - 31.12.2022

Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

Изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация

Галерия на открито на "Моста на влюбените"
На 4 октомври в Галерия на открито на "Моста на влюбените" ще бъде открита изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация.
Изложбата съдържа 60 платна, които отразяват историята и съвремието на българските военновъздушни сили. В тях са запечатани моменти от ежедневието на родовете авиация – изтребителна, щурмова, транспортна и вертолетна, както и останалите родове войски от състава на ВВС – зенитно-ракетни и радиотехнически. В исторически план България основателно може да се счита за една от първите страни в усвояването на въздушното пространство. На 19 август 1892 г. в град Пловдив на Първото всемирно промишлено изложение подпоручиците Васил Златаров и Константин Кънчев политат заедно с мосю Йожен Годар с балона La France.
И още:
· българският цар Фердинанд е първият държавен глава, летял със самолет през 1910 г.;
· авиаторът Симеон Петров пръв в света приземява самолет със спрял двигател през 1912 г.; Той осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време наБалканската война. Симеон Петров прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград;
· Райна Касабова е първата жена в света, извършила боен полет над Одрин по време на Балканската война.
· през 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото в света прелитане от континент на континент;
· първото военно летище в света е край Мустафа паша (сега Свиленград), откъдето е действало 1-во аеропланно отделение по време на Балканската война;
· също по време на Балканската война – за първи път в световната история – са поставени основите на модерната авиационна организация – отделни аеропланни отделения, всяко със свой командир и квалифициран летателен състав, ремонтни работилници, организирано снабдяване с боеприпаси и гориво-смазочни материали за нуждите на аеропланните отделения.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
04.10.2022 - 30.11.2022

Регионален исторически музей – София представя изложбата „Памет“

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Памет“ – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава. Откриването е в сградата на Музея на пл. „Бански“ на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. Инициативата е под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Историческият разказ отвежда към началото на ХХ в., когато няколко вълни от арменски бежанци последователно пристигат в България. Споменът за нелекия им път до нашата територия, приемът и ежедневието им тук оживява чрез съкровени предмети, съпътстващи семействата в изпитанията и предаващи се през поколенията.
Съхранените артефакти са белег за епохата. Включени са лични аксесоари, оцелели заедно със собствениците през пътя от историческите арменски територии до България: връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена покривка за легло. Показани са и документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др.
Детайлното предварително изследване на проблематиката разкрива и добавената стойност на предметите. Своеобразни преносители освен на данни за материалната култура, те пазят и емоциите от преживяното. Изложбата представя проучената информация под формата на фамилни истории.
Сред съхраненото и описаното са романтични, за съжаление, останали неизпълнени, пожелания съпругата да чака съпруга си, отиващ на война, близо до море; годеници, донесли с цената на всичко в България, кутията от годежа си в родното място, която тогава била празнично пълна с ягоди; куфар, преминал безброй километри със собствениците си до финалното им установяване в България.
Временната експозиция „Памет“ се организира по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската църква „Сурп Кеворк“, Пловдив. Изложбата е посветена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република Армения и Република България.
Експозицията „Памет“, откриваща се официално на 4 октомври 2022 г. (вторник), 18:00 ч., може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 30 ноември 2022 г.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
03.10.2022 - 17.10.2022

“Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”

Галерия на открито в градина "Кристал"
Когато японката Мегуми Таникава и Биляна Стремска (живяла над 30 години извън България) се запознават, едва ли са си представяли, че срещата им ще сбъдне една мечта. Влюбени в българската народна музика, двете се срещат в Пловдив през 2019 г. на международен летен семинар по народно пеене. Мегуми от години мечтае да издаде книга за България, но не знае каква точно да бъде. Художничката Биляна е вдъхновена от българските народни песни и ги изобразява в картини.
Така се ражда книгата “Чувам песни от страната на розите – картини по български народни песни”. Ръчно изработеното издание представя 22 акварела по български народни песни с придружаващи откъси от текстовете на песните, свободно преведени на японски и английски. На 1 март тази година книгата е представена в Токио.
В изложбата са представени картини по 27 народни песни, сред които „Бела съм, бела, юначе“, „Боряно, Борянке“, „Драгана и славей“, „Сая съм вечер сама самичка“, „Я дойди либе “...
В Галерия на открито в градина "Кристал" са представени постери с акварелите на Биляна Стремска. Откриването е на 4 октомври (вторник) от 18:00 часа, когато ще звучат на живо някои от песните от картините в изпълнение на народната певица Нели Андреева и хор „Нуша“.
Биляна Стремска е родена в София, където завършва Художествената гимназия през 1989 г. Дипломира се като вътрешен дизайнер в САЩ, а след това и като магистър по архитектура в Университета на Калифорния, Бъркли. В Америка работи като художник, преподавател и архитект. В читалище „Антика България“ в Сан Франциско започва да пее български народни песни, да играе български хора и да води визуалните проекти в училище „Мартенички“. От 2019 г. – след 30 години живот извън България – отново живее и работи в София.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
07.10.2022 - 30.10.2022

7 – Извън трафика

Кураторски проект
„7 – Извън трафика“ е ново експериментално развитие в практиките на кураторските изложби на вече историзираните три издания на „10 х 5 х 3“ (2003, 2006, 2010) и „7 х 5 х 3“ (2021). Проектът се доверява на артистичната активност и кураторския опит на 7 визуални артисти, всеки от които има свои запомнящи се кураторски проекти, резултат от задълбочени изследвания в полето на визуалното: Site specific намеси, текст, концептуален обект (Правдолюб Иванов), социален активизъм и нови медии (Генади Гатев); парадоксални ситуации, предизвикващи сетивно-психичния опит (Петер Цанев), тоталната дигитализация, интеракция и преодоляване на културните стереотипи (Венелин Шурелов), неопластични концептуализации и деконструкции на образа (Иво Бистрички, Красимир Русев, Симеон Стоилов). Проектът не поставя идейни и формални ограничения. Отворен е за всички форми на съвременно изкуство, а кураторите имат пълна свобода на своите избори и предложения от областите на изследователските си интереси, които ще представят в обособено експозиционно пространство в залите на „Шипка“ през месец октомври 2022. Проектът е на Фондация „Поддържане на изкуството в България“ и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Визуални изкуства“.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

90 години от рождението на акад. Румен Скорчев

в галерия „София” на Столична библиотека
Столична библиотека представя експозиция на големия български художник акад. Румен Скорчев, посветена на 90 години от рождението му. Библиотеката на София съхранява във фонда си стотици оригинали на изобразителното изкуство, между които особено място заемат 60 творби на Румен Скорчев, част от тях дарени лично от самия него, а след смъртта му предоставени от съпругата му.
Името на Румен Скорчев е сред най-големите български графици и илюстратори. Той е бил художествен редактор на книги, албуми и периодични издания.
Дългогодишен професор по илюстрация и оформление на книгата в катедра „Графични изкуства” на Национална художествена академия. Негови творби са част от колекциите на редица български и чуждестранни галерии (НХГ, СГХГ, областните галерии в страната, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон и др.). Юбилейната изложба с уникални графики и илюстрации разкрива сакралната връзка между слово и визия, превръщането на поетичните строфи в магически образи.
Експозицията включва 40 рисунки и литографии на Румен Скорчев към поезия и проза на известни български и чужди автори. Показани са илюстрации към стихосбирката на Радой Ралин „Всичко ми говори” (1975), стихосбирката на Иван Давидков „Момче с фенерче” (1981), романа на Ивайло Петров „Хайка за вълци”, стиховете на Джон Кийтс, Тарас Шевченко, Хуан-Рамон Хименес и други автори.
Посетителите ще могат да видят и книги с литературните творби, вдъхновили Румен Скорчев.
В допълнение към артекспозицията като музикален фон ще звучат „Три поеми за сопран, струнни и ударни инструменти”, създадени от известния български композитор Георги Минчев и поета Павел Славянски, по мотиви от гравюри на Румен Скорчев.
Официалното откриване на изложбата ще се състои на 05.10.2022 г. (сряда) в галерия „София” на Столична библиотека, от 17:30 часа. Експозицията ще бъде представена от известния изкуствовед проф. Чавдар Попов. Посетителите могат да разгледат изложбата до 11 октомври.
Изложби
11.10.2022 - 30.10.2022

TO ME, TO YOU: Изложба-инсталация на Михаела и Борислава Караджови

Буферен паркинг на "Интер Експо Център" (ниво 2, вход откъм метростанцията)
Най-често задаваният въпрос като се видим е “Как си?”, а най-честите отговори след него са “Добре”, “Горе-долу”, или “Бива”. Все хубави новини, нали?!
Изложбата TO ME, TO YOU е отговорът на въпроса "Как си?", който не искаме да чуем, но в повечето случаи и не искаме да дадем. Тя отговаря за онова тъмно място, което е по-страшно от загасена лампа в детска стая. Място, на което, ако не сме били – не бихме искали да бъдем, а ако пък така са е случило и сме го посетили, то си благодарим, че сме себе си и можем да си позволим, когато се налага, да отговорим просто “Зле”.
Депресията – това тъй тежко състояние на ума, духа и тялото ще се открие във всяка една от илюстрациите на TO ME, TO YOU. Целият арт на изложбата е подписан с болката, страха, гнева, апатията, примирението, отчуждението, самотата, безсънието и още хиляди състояния, които демоните ни изравят от най-свидните кътчета в нас, за да ни покажат, че сме уязвими. Ще се проследи трънливият и много грозен път, по който краката ни мислено късат всеки един чифт обувки, опитвайки се да преминат от там и стигнат заветното “добре съм, наистина съм добре”.
Илюстраторките, работейки и заедно под псевдонима Sisters in draw, поставят в основата на изложбата това психологично състояние, вдигайки булото на неосведомеността и отваряйки място на съпричастието, състраданието и най-вече помощта, която е истински нужна в такива моменти. В тази мисия до тях са и артистите Гена, Григовор, Мила Роберт, които с думите и музиката си ще допринесат за аудио-визуалното преживяване на илюстрациите.
Още едно доказателство за добрата и най-вече нужна работа по идеята на Михаела и Борислава е и късометражният филм на Мартин Граховски, който документира работата по проекта на илюстраторките.
Запечатва целия процес от идеята до реализацията и позволява досег до най-личните преживявания на Sisters in draw. Във филма ще се види и арт резиденцията, предшествала изложбата. Там всички участващи артисти споделят лични истории, свързани с депресията и изработват процес, по който да колаборират. Прожекцията на филма ще се състои на 17 октомври от 21.00 ч. в Дом на киното. След нея ще има и дискусионен панел с участници, психолози и гости.
Проектът е част от творческата програма на Visionary за 2022 г. и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община – Програма "Култура", Национален Фонд “Култура” – програма “Едногодишен грант” – 2021, „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“ – 2021. Партньори на проекта са MP Studio, Vox Music, Unicef Bulgaria, Superhosting, Център за градска мобилност и печатница iPrint.
Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
18.05.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
21.06.2022 - 30.10.2022

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.
Изложби
06.10.2022 - 23.12.2022

Изложба и филм "Колите, с които нахлухме в капитализма"

Изложба "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков/Богданов.
Изложбата е създадена за Европейския месец на фотографията в Братислава през ноември 2021 г. и сега е допълнена специално за пространствата на Национална галерия/ Двореца с нови работи на Мисирков/Богданов.
Филмът "Колите, с които нахлухме в капитализма" (94 мин., субтитри на български и английски език) може да бъде видян в специално пространство в изложбата от 7 октомври до 27 ноември в Национална галерия/Двореца.
Прожекциите са от 14.00 ч. и 16.00 ч.
Рефлексията между минало, настояще и бъдеще естествено прелива в изложбата, комбинираща фотографии, холограми и обекти, които с други средства развиват посоките, зададени във филма.
Изложбата е осъществена със съдействието на: АГИТПРОП, София ДокуМентал, Столична община, Национален фонд "Култура", ИА "Национален филмов център", Централноевропейски дом на фотографията - Братислава, Студио "Ten Dots", Студио "5th Degree", Фактор БГ, Надин Холд ЕООД.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
14.09.2022 - 27.11.2022

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.
Изложби
09.10.2022 - 22.10.2022

Изложба „Пирография и дърворезба„- автор Ирена Бояджиева

Изложбата може да бъде разгледана от 09 до 22 октомври, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
05.10.2022 - 31.12.2022

Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
04.10.2022 - 11.10.2022

Изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация

Галерия на открито на "Моста на влюбените"
На 4 октомври в Галерия на открито на "Моста на влюбените" ще бъде открита изложба, посветена на 110-годишнината от създаването на българската бойна авиация.
Изложбата съдържа 60 платна, които отразяват историята и съвремието на българските военновъздушни сили. В тях са запечатани моменти от ежедневието на родовете авиация – изтребителна, щурмова, транспортна и вертолетна, както и останалите родове войски от състава на ВВС – зенитно-ракетни и радиотехнически. В исторически план България основателно може да се счита за една от първите страни в усвояването на въздушното пространство. На 19 август 1892 г. в град Пловдив на Първото всемирно промишлено изложение подпоручиците Васил Златаров и Константин Кънчев политат заедно с мосю Йожен Годар с балона La France.
И още:
· българският цар Фердинанд е първият държавен глава, летял със самолет през 1910 г.;
· авиаторът Симеон Петров пръв в света приземява самолет със спрял двигател през 1912 г.; Той осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време наБалканската война. Симеон Петров прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград;
· Райна Касабова е първата жена в света, извършила боен полет над Одрин по време на Балканската война.
· през 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото в света прелитане от континент на континент;
· първото военно летище в света е край Мустафа паша (сега Свиленград), откъдето е действало 1-во аеропланно отделение по време на Балканската война;
· също по време на Балканската война – за първи път в световната история – са поставени основите на модерната авиационна организация – отделни аеропланни отделения, всяко със свой командир и квалифициран летателен състав, ремонтни работилници, организирано снабдяване с боеприпаси и гориво-смазочни материали за нуждите на аеропланните отделения.
Изложби
13.09.2022 - 11.11.2022

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.
Изложби
27.09.2022 - 27.11.2022

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД

В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.
Изложби
16.09.2022 - 27.10.2022

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ

Изложбата „Изтезание“ (Torture) се състои от двадесет широкоформатни фотографии – част от огромен по обхвата си проект, насочващ вниманието ни към разрухата в самите устои на обществото. Добил скандална известност с творбата си Piss Christ (1987), предизвикала истинска културна война в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, американският артист Андрес Серано продължава да засяга неудобни теми.
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.
Изложби
24.02.2022 - 24.10.2022

ПЕЙЗАЖИ

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Изложби
01.06.2022 - 23.10.2022

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.
Изложби
04.10.2022 - 30.11.2022

Регионален исторически музей – София представя изложбата „Памет“

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Памет“ – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава. Откриването е в сградата на Музея на пл. „Бански“ на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. Инициативата е под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян.
Историческият разказ отвежда към началото на ХХ в., когато няколко вълни от арменски бежанци последователно пристигат в България. Споменът за нелекия им път до нашата територия, приемът и ежедневието им тук оживява чрез съкровени предмети, съпътстващи семействата в изпитанията и предаващи се през поколенията.
Съхранените артефакти са белег за епохата. Включени са лични аксесоари, оцелели заедно със собствениците през пътя от историческите арменски територии до България: връхна част на сватбена рокля, детски дрешки, незавършена покривка за легло. Показани са и документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др.
Детайлното предварително изследване на проблематиката разкрива и добавената стойност на предметите. Своеобразни преносители освен на данни за материалната култура, те пазят и емоциите от преживяното. Изложбата представя проучената информация под формата на фамилни истории.
Сред съхраненото и описаното са романтични, за съжаление, останали неизпълнени, пожелания съпругата да чака съпруга си, отиващ на война, близо до море; годеници, донесли с цената на всичко в България, кутията от годежа си в родното място, която тогава била празнично пълна с ягоди; куфар, преминал безброй километри със собствениците си до финалното им установяване в България.
Временната експозиция „Памет“ се организира по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София. Партньор е арменската църква „Сурп Кеворк“, Пловдив. Изложбата е посветена на 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Република Армения и Република България.
Експозицията „Памет“, откриваща се официално на 4 октомври 2022 г. (вторник), 18:00 ч., може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 30 ноември 2022 г.
Изложби
27.09.2022 - 15.10.2022

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк

езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Изложби
02.09.2022 - 17.10.2022

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев
Изложби
29.09.2022 - 23.10.2022

Фестивал “Фотофабрика”: Изложба на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално"

галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"
Между 28 септември и 23 октомври в галерия "Бял куб" на Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" ще бъде представена изложбата на Юлиян Табаков "Реално/Привиднореално" с над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.
Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 – “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 век.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
Изложби
20.09.2022 - 23.10.2022

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия

„Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.
Изложби
03.10.2022 - 17.10.2022