Slider

Календар на събитията


Избрани събития от календара на София

Избор на ден

Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
week 22 1 2 3 4 5
week 23 6 7 8 9 10 11 12
week 24 13 14 15 16 17 18 19
week 25 20 21 22 23 24 25 26
week 26 27 28 29 30

Виж карта на събитията

петък 30 септември 2022
26 септември 2022 - 02 октомври 2022
Юни 2022
15.06.2022 - 06.09.2022

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."

120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
18.05.2022 - 07.09.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
от 18 май до 7 септември от 10 до 18 часа
Вход с музейни билети
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022

„Раждането на Луната – геоложка история“

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
15.06.2022 - 06.09.2022

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."

120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
18.05.2022 - 07.09.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
от 18 май до 7 септември от 10 до 18 часа
Вход с музейни билети
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022

„Раждането на Луната – геоложка история“

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
15.06.2022 - 06.09.2022

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."

120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
18.05.2022 - 07.09.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
от 18 май до 7 септември от 10 до 18 часа
Вход с музейни билети
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022

„Раждането на Луната – геоложка история“

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
03.09.2022

"Летни приказки с Музикалния театър" в кино "Кабана"

кино "Кабана"
Музикалният театър отново играе любимите музикални приказки на децата в кино „Кабана” в парка пред НДК.
Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община – Лятна програма.
На 2 юли и 3 септември от 11.00 ч. мюзикълът „Зайченцето бяло” на композитора Румен Бояджиев–син очаква младата публика. Той е вдъхновен от любимата на поколения деца популярна детска песничка „Зайченцето бяло”, написана от Леда Милева и Петър Ступел. Този спектакъл ще зарадва не само най-малките, но и техните родители, баби и дядовци. В него се засяга вечната тема за доброто, което е ключ към сърцето на всеки. Светулката казва на загубилия се в тъмната гора Зайо: „На добрите винаги има кой да помогне!“ и му запалва светлинката си, за да намери той пътя към дома...
Билетите за спектаклите се продават на сайта и на касата на Музикалния театър (тел. 02/ 943 19 79), както и в кино „Кабана“ преди всеки спектакъл.
Музикално и танцово изкуство
15.06.2022 - 06.09.2022

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."

120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
18.05.2022 - 07.09.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
от 18 май до 7 септември от 10 до 18 часа
Вход с музейни билети
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022

„Раждането на Луната – геоложка история“

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
04.09.2022

"Летни приказки с Музикалния театър" в кино "Кабана"

кино "Кабана"
През юни, юли и септември Музикалният театър отново играе любимите музикални приказки на децата в кино „Кабана” в парка пред НДК. Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община – Лятна програма.
На 26 юни и на 4 септември от 11.00 часа в кино „Кабана“ мюзикълът „Да целунеш принцеса” по приказката на Андерсен „Принцесата и свинарят“ ще представи една забавна история за капризната принцеса и принца, който става свинар, за да й докаже, че в живота по-ценни са истинските неща. Той помага на принцесата да усети за първи път аромата на розата и песента на славея и да разбере цената на истинските неща, а не на техните имитации.
Билетите за спектаклите се продават на сайта и на касата на Музикалния театър (тел. 02/ 943 19 79), както и в кино „Кабана“ преди всеки спектакъл.
Музикално и танцово изкуство
15.06.2022 - 06.09.2022

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."

120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
18.05.2022 - 07.09.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
от 18 май до 7 септември от 10 до 18 часа
Вход с музейни билети
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022

„Раждането на Луната – геоложка история“

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
15.06.2022 - 06.09.2022

"Любомир Далчев. Продължение на рзказа..."

120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
18.05.2022 - 07.09.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
от 18 май до 7 септември от 10 до 18 часа
Вход с музейни билети
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022

„Раждането на Луната – геоложка история“

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
06.09.2022

ОФИЦИАЛНА СМЯНА НА КАРАУЛА ПРЕД ПРЕЗИДЕНТСТВОТО

Пред Президентството

С тържествена смяна на гвардейския представителен караул пред сградата на президентската администрация се отбелязват националния и официалните празници в република България. Официална смяна на караула се извършва всяка първа сряда на месеца от 12:00 ч.

Фестивали и чествания
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
18.05.2022 - 07.09.2022

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
от 18 май до 7 септември от 10 до 18 часа
Вход с музейни билети
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
03.05.2022 - 07.09.2022

Първо издание на „Фестивал на лауреатите“

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).
Фестивали и чествания
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
28.01.2022 - 07.09.2022

„Раждането на Луната – геоложка история“

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.
Изложби
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
14.02.2022 - 07.09.2022

„Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
11.09.2022

"Летни приказки с Музикалния театър" в кино "Кабана"

кино "Кабана"
През юни, юли и септември Музикалният театър отново играе любимите музикални приказки на децата в кино „Кабана” в парка пред НДК. Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община – Лятна програма.
На 16 юли и 11 септември артистите на Музикалния театър представят мюзикъла „Ян Бибиян”. Малките зрители ще проследят със затаен дъх приключенията на палавника Ян Бибиян, който се сприятелява с дяволчето Фют и попада в подземното царство. Там злият магьосник Мирилайлай също не успява да се справи с Ян Бибиян, който става все по-изобретателен в белите.
Билетите за спектаклите се продават на сайта и на касата на Музикалния театър (тел. 02/ 943 19 79), както и в кино „Кабана“ преди всеки спектакъл.
Музикално и танцово изкуство
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
17.09.2022

Вивалди завинаги - Симфоничен спектакъл

Парк-театър „Борисова градина“
Симфоничен спектакъл
„Вивалди завинаги” е симфоничен спектакъл, който е изграден върху сюжетен разказ, визиращ важни моменти от живота и творчеството на един от най-великите композитори в историята на класическата музика – Антонио Вивалди.
„Вивалди завинаги“ няма да бъде само за слушане. Той ще съчетава вълнуващ кино-разказ, който ще визуализира епохата и житейският път, през който преминава един от най-значимите барокови композитори в цяла Европа и симфоничните интерпретации на неговото изключително по обем и художествено влияние творчество. През разказа за личната история на гения, ще търсим тайната за безсмъртието на неговите музикални творби.
Спелкатакълът обвхаща младежките години в родната Венеция, периода „Оспедале дела Пиета”, последните години от живота на Вивалди и най-популярното му произведение „Четирите годишни времена“.
Премиера: 01 май 2022г., 20:00 ч.
Място: Парк-театър „Борисова градина“
Музика: Антонио Вивалди
Сценарий и режисура: Борис Радев
Участници:
Симфониета - Враца
Диригент: Максим Ешкенази
Солисти:
Цигулка : Зорница Иларионова, Борис Соколов
Фагот: Христо Захариев
Флейта: Христо Павлов
Обой: Йоан Кьосев
Сопран: Мария Божилова, Таня Радева-Лазарова
Tромпет: Георги Стойков, Доналд Крийч
Танцьори: Стефан Вучов, Елизабет Якимова
Музикално и танцово изкуство
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
16.02.2022 - 18.09.2022

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН
Изложби
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
22.09.2022

Ден на независимостта на България

22 септември е официален празник на България - на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество. С манифест на българския княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в град Велико Търново е обявена Независимостта на България. Така са отхвърлени последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
Национален и официални празници
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
22.09.2022

ОФИЦИАЛНА СМЯНА НА КАРАУЛА ПРЕД ПРЕЗИДЕНТСТВОТО

Пред Президентството

С тържествена смяна на гвардейския представителен караул пред сградата на президентската администрация се отбелязват националния и официалните празници в република България. Официална смяна на караула се извършва всяка първа сряда на месеца от 12:00 ч.

Фестивали и чествания
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
26.09.2022 - 02.10.2022

SOFIA OPEN 2022 ATP 250

Тенис турнирът SOFIA OPEN 2022, част от календара на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП), е предвидена да се състои от 26 септември до 2 октомври, 2022 г.
Програма и повече информация на https://sofiaopen.bg/ и на https://arenaarmeecsofia.net/.
Спортни събития
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
26.09.2022 - 02.10.2022

SOFIA OPEN 2022 ATP 250

Тенис турнирът SOFIA OPEN 2022, част от календара на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП), е предвидена да се състои от 26 септември до 2 октомври, 2022 г.
Програма и повече информация на https://sofiaopen.bg/ и на https://arenaarmeecsofia.net/.
Спортни събития
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
26.09.2022 - 02.10.2022

SOFIA OPEN 2022 ATP 250

Тенис турнирът SOFIA OPEN 2022, част от календара на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП), е предвидена да се състои от 26 септември до 2 октомври, 2022 г.
Програма и повече информация на https://sofiaopen.bg/ и на https://arenaarmeecsofia.net/.
Спортни събития
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
26.09.2022 - 02.10.2022

SOFIA OPEN 2022 ATP 250

Тенис турнирът SOFIA OPEN 2022, част от календара на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП), е предвидена да се състои от 26 септември до 2 октомври, 2022 г.
Програма и повече информация на https://sofiaopen.bg/ и на https://arenaarmeecsofia.net/.
Спортни събития
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.05.2022 - 30.11.2022

"София Хартиен Арт Фест"

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.
Фестивали и чествания
26.09.2022 - 02.10.2022

SOFIA OPEN 2022 ATP 250

Тенис турнирът SOFIA OPEN 2022, част от календара на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП), е предвидена да се състои от 26 септември до 2 октомври, 2022 г.
Програма и повече информация на https://sofiaopen.bg/ и на https://arenaarmeecsofia.net/.
Спортни събития
28.04.2022 - 30.09.2022

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Изложби
21.04.2022 - 30.11.2022

Изложба “Доспехите на тракийските воини”

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ
Изложби
19.04.2022 - 11.11.2022

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.
Фестивали и чествания
01.04.2022 - 31.12.2022

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби