"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя втората част от изложбата „История помежду“.

12 ноември 2020 – 3 януари 2021 г.

Проектът „История помежду“ отново разглежда столичния град в два исторически плана.

Препратката към София от началото до средата на ХХ в. акцентира върху случки на ул. „Търговска“ и пасажа „Свети Никола“. Това са места безвъзвратно отишли си с бамбардировките през Втората световна война. Съвременният период е интерпретиран в три проекта. Единият се занимава с трудововъзпитателните общежития и конкретна акция на Държавна сигурност от 1958 г. Младежи са задържани въз основа на обвинения за поддаване на прозападно влияние на база облекло и музикални предпочитания.

Историята на Камен Белопитов (1969 – 1995 г.) е обект на второто проучване. Той още като ученик пише с флумастер върху обекти от общественото пространство.

Скейтърите на София от 80-те год. на ХХ в. са третата засегната точка от съвременността. Каращи на рампите пред паметника на Съветската армия, започват да се прокрадват в новата градска култура.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

НДК пуска допълнителни билети за Празничния новогодишен концерт на 1 януари Обединявайки майсторството на творци от различни епохи от „двете Америки”, Празничният новогодишен концерт „Севера и Юга”, който съвместно организират НДК и Софийска филхармония, е посланието и надеждата за една по-добра година.

По традиция концертът ще се проведе на 1 януари от 18:30 часа в зала 1 на НДК, а от 10 декември в продажба са билети - от Билетен център – НДК, Билетният център на зала "България" или онлайн на www.tickets.ndk.bg.

Концертът ще бъде открит с произведение на Гершуин – „Funny Face”, което публиката ще чуе за първи път, а финалът отново ще е с Гершуин – музика от операта „Порги и Бес”.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя втората част от изложбата „История помежду“.

12 ноември 2020 – 3 януари 2021 г.

Проектът „История помежду“ отново разглежда столичния град в два исторически плана.

Препратката към София от началото до средата на ХХ в. акцентира върху случки на ул. „Търговска“ и пасажа „Свети Никола“. Това са места безвъзвратно отишли си с бамбардировките през Втората световна война. Съвременният период е интерпретиран в три проекта. Единият се занимава с трудововъзпитателните общежития и конкретна акция на Държавна сигурност от 1958 г. Младежи са задържани въз основа на обвинения за поддаване на прозападно влияние на база облекло и музикални предпочитания.

Историята на Камен Белопитов (1969 – 1995 г.) е обект на второто проучване. Той още като ученик пише с флумастер върху обекти от общественото пространство.

Скейтърите на София от 80-те год. на ХХ в. са третата засегната точка от съвременността. Каращи на рампите пред паметника на Съветската армия, започват да се прокрадват в новата градска култура.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя втората част от изложбата „История помежду“.

12 ноември 2020 – 3 януари 2021 г.

Проектът „История помежду“ отново разглежда столичния град в два исторически плана.

Препратката към София от началото до средата на ХХ в. акцентира върху случки на ул. „Търговска“ и пасажа „Свети Никола“. Това са места безвъзвратно отишли си с бамбардировките през Втората световна война. Съвременният период е интерпретиран в три проекта. Единият се занимава с трудововъзпитателните общежития и конкретна акция на Държавна сигурност от 1958 г. Младежи са задържани въз основа на обвинения за поддаване на прозападно влияние на база облекло и музикални предпочитания.

Историята на Камен Белопитов (1969 – 1995 г.) е обект на второто проучване. Той още като ученик пише с флумастер върху обекти от общественото пространство.

Скейтърите на София от 80-те год. на ХХ в. са третата засегната точка от съвременността. Каращи на рампите пред паметника на Съветската армия, започват да се прокрадват в новата градска култура.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Пред Президентството

С тържествена смяна на гвардейския представителен караул пред сградата на президентската администрация се отбелязват националния и официалните празници в република България. Официална смяна на караула се извършва всяка първа сряда на месеца от 12:00 ч.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Концертът ще се проведе в зала „България“ и започва в четвъртък – 7.1, в 19:00 часа.

Диригент: Константин Илиевски

Състав: Национален филхармоничен оркестър

Солист: Георги Черкин

Програма:
Лудвиг ван Бетовен - Л. ван Бетовен – “Gratulations- Менует” в ми бемол мажор за оркестър
Лудвиг ван Бетовен - Лунната соната за пиано и оркестър
Лудвиг ван Бетовен - Увертюра "Имен ден" oп.115
Лудвиг ван Бетовен - Концерт за пиано и оркестър №5 в ми бемол мажор оп.73
Лудвиг ван Бетовен - Увертюра "Имен ден" oп.115
Лудвиг ван Бетовен - Лунната соната за пиано и оркестър

Билети на касата на зала „България“ и на https://sofiaphilharmonic.com.

Изображение: https://sofiaphilharmonic.com/

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

„Макс и Мориц“ ще се играе на 9 януари от 11:00 ч.

Театър ”Възраждане” посреща най-малките си почитатели със забавна събота.

Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст.

Хумористичното представление с карикатурна визия напомня на рисунките от книжката на Вилхем Буш. Допълнени и увеличени пакостите напомнят за времето, когато децата играеха навън, а не пред компютрите. Комично и забавно, то бързо завладява публиката и оставя желание в малките зрители да се забавляват, както някога техните родители. Естествено оставя и поука, че може да си палав, но всичко трябва да е с мярка, а с мярката трябва много да се внимава.

Билети на касата на театър “Възраждане” и онлайн - http://theatrevazrajdane.bg/.

За повече информация : 02 987 24 31 или 0884 321 407

„Макс и Мориц“ ще се играе на 9 януари от 12:30 ч.

Театър ”Възраждане” посреща най-малките си почитатели със забавна събота.

Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст.

Хумористичното представление с карикатурна визия напомня на рисунките от книжката на Вилхем Буш. Допълнени и увеличени пакостите напомнят за времето, когато децата играеха навън, а не пред компютрите. Комично и забавно, то бързо завладява публиката и оставя желание в малките зрители да се забавляват, както някога техните родители. Естествено оставя и поука, че може да си палав, но всичко трябва да е с мярка, а с мярката трябва много да се внимава.

Билети на касата на театър “Възраждане” и онлайн - http://theatrevazrajdane.bg/.

За повече информация : 02 987 24 31 или 0884 321 407

куклен спектакъл на Театър „Сириус“ за деца над 5 години

Спектакълът цели да образова и формира в малките зрители чувство за отговорност, грижа и любов към земята.

Зала „Елит“, 17:00 ч., ОКИ ДК „Красно село” – ОНЛАЙН излъчване на страницата ни във Facebook.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Постановката е подходяща за деца над 2 годишна възраст и ще се играе на 10 януари от 11:00 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Режисьор: Христо Ботев Станчев
Помощник-режисьор: Теменужка Драганова
Сценография: Христо Ботев Станчев
Музика: Развигор Попов
Хореография: Елизабет Якимова
Участват: Ивет Радулова, Виттория Николова, Донка Аврамова - Бочева, Боян Младенов, Жана Рашева, Костадинка Аратлъкова, Саня Борисова, Христо Ботев Станчев.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Постановката е подходяща за деца над 2 годишна възраст и ще се играе на 10 януари от 12:30 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Режисьор: Христо Ботев Станчев
Помощник-режисьор: Теменужка Драганова
Сценография: Христо Ботев Станчев
Музика: Развигор Попов
Хореография: Елизабет Якимова
Участват: Ивет Радулова, Виттория Николова, Донка Аврамова - Бочева, Боян Младенов, Жана Рашева, Костадинка Аратлъкова, Саня Борисова, Христо Ботев Станчев.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Опера от Рихард Вагнер - адаптирана за деца.

Голяма зрителна зала

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Солист/и Състав - Квартет „Фрош“

Програма
Васил Казанджиев - Струнен квартет №9
Дмитрий Шостакович - Струнен квартет №3 във фа мажор, оп.73
Йохан Себастиан Бах - Четири фуги от “Изкуството на фугата”, BWV 1080

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Концертът ще се проведе в НДК и започва в четвъртък – 14.1, в 19:00 часа.

Диригент: Кристофър Франклин

Състав: Национален филхармоничен оркестър

Солист: Хуан Диего Флорес

Програма:
Увертюри, арии и канцонети

Билети на касата на зала „България“, в билетния център на НДК и на https://sofiaphilharmonic.com, https://www.tickets.ndk.bg/.

Изображение: https://sofiaphilharmonic.com/

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

През 2019 г. „Елхи на таланта“ стана първата социална и екологична кампания на фондация "Стоян Камбарев", насочена в подкрепа на даровити деца от многодетни семейства в нужда. Екипът на фондацията реши тя да стане традиционна и национална. Фирми, компании и частни лица и тази година правят дарение, закупувайки своя жива елха, която става част от „Алея на елхите“ в парка пред НДК. Елхите вече красят столицата и ще останат до 15 януари 2021 г. в алеята откъм бул. "Фритьоф Нансен".

Към звездните посланици на благотворителната кампания - Мария Илиева, Миро, Любо Киров и Деси Тенекеджиева, тази година се присъединява и младата певица Виктория, която ще ни представи на Евровизия `2021.

Подробна информация за кампанията е публикувана на: http://kambarev.com/bg/talentstrees.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

По Джордж Макдоналд. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 16 януари от 11:00 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Драматизация: Венелина Петрова
Стихове: Мария Донева
Постановка: Любомира Костова
Сценография и кукли: Мила Дикалова
Костюми: Мила Дикалова
Музика: Емелина Горчева
Музикален директор: Георги Георгиев - Антика
Участват: Виттория Николова, Йордан Ръсин, Георги Златарев, Мариана Жикич, Жана Рашева

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

От Валери Петров. Постановката е подходяща за деца над 5 годишна възраст и ще се играе на 16 януари от 11.00 ч. в Салон Я. Сакъзов 19 на Столичния куклен театър.

Режисьор: Румен Гаванозов
Сценография и кукли: Станислава Кръстева
Композитор: Христо Намлиев
Участват: Стефан Димитров, Ваня Камянска, Румен Гаванозов, Ана-Мария Лалова, Мила Коларова

А това е лъжата,
виж каква е космата
и как нещо ти вика
и се плези от плика!

Но макар да се плези
и да скача така,
знай: и тя е от тези,
с много къси крака.
Валери Петров

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19; тел. 02 944 14 24

За повече информация: 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Постановката е подходяща за деца над 3 годишна възраст и ще се играе на 16 януари от 11.00 ч. в Салон Гурко 14 на Столичния куклен театър.

Режисьор: Венелин Кьосев

Сценография: Майа Петрова

Музика: Хайгашот Агасян

Участват: Анелия Ничева, Нелла Хаджиева, Елена Русалиева, Тодор Димитров, Мими Йорданова

Билетна касата на Столичен куклен театър

За повече информация : 02 988 54 16 или 0878 734 681

По Джордж Макдоналд. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 16 януари от 12:30 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Драматизация: Венелина Петрова
Стихове: Мария Донева
Постановка: Любомира Костова
Сценография и кукли: Мила Дикалова
Костюми: Мила Дикалова
Музика: Емелина Горчева
Музикален директор: Георги Георгиев - Антика
Участват: Виттория Николова, Йордан Ръсин, Георги Златарев, Мариана Жикич, Жана Рашева

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Музикална приказка от Александър Владигеров

Голяма зрителна зала

куклен спектакъл на Театър „Сириус“ за деца над 3 години

История за неутолимата детска жажда за нови знания, пътешествия, откривателства и приятелства.

Зала „Елит“, 17:00 ч., ОКИ ДК „Красно село” – ОНЛАЙН излъчване на страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/events/4046617958701316.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Биенале на илюстрацията 2020“

17 ноември 2020 - 17 януари 2021 г.

В галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика Изложбата представя работите на 194 автори. Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.

Триъгълната кула на Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 16

https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

По приказката на Х. Кр. Андерсен. Постановката е подходяща за деца над 3 годишна възраст и ще се играе на 17 януари от 11.00 ч. в Салон Я.Сакъзов 19 на Столичния куклен театър.

Сценична адаптация: Атанас Илков
Постановка: Атанас Илков
Кукли: Ива Хаджиева
Сценография: Климент Денчев, Иван Милев
Участват: Цветослава Симеонова, Георги Стоянов

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19; тел. 02 944 14 24

За повече информация: 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

По приказката на Шарл Перо. Постановката е подходяща за деца над 5 годишна възраст и ще се играе на 17 януари от 11.00 ч. в Салон Гурко 14 на Столичния куклен театър.

„Котаракът в чизми“ и до днес продължава да бъде една от най-известните и обичани детски приказки.

Драматизация и режисура: Теодора Попова
Сценография: Наталия Гочева
Музика: Мишо Шишков
Участват: Елена Русалиева, Ивет Лазарова – Торосян, Камен Асенов, Тодор Димитров

Билетна касата на Столичен куклен театър

За повече информация: 02 988 54 16 или 0878 734 681

По Шарл Перо. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 17 януари от 11:00 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Режисьор: Христо Ботев Станчев
Помощник-режисьор: Теменужка Драганова
Сценография: Христо Ботев Станчев
Музика: Развигор Попов
Хореография: Елизабет Якимова
Участват: Ивет Радулова, Виктория Николова, Донка Аврамова - Бочева, Боян Младенов, Жана Рашева, Костадинка Аратлъкова, Саня Борисова, Христо Ботев Станчев

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

По Шарл Перо. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 17 януари от 12:30 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Режисьор: Христо Ботев Станчев
Помощник-режисьор: Теменужка Драганова
Сценография: Христо Ботев Станчев
Музика: Развигор Попов
Хореография: Елизабет Якимова
Участват: Ивет Радулова, Виктория Николова, Донка Аврамова - Бочева, Боян Младенов, Жана Рашева, Костадинка Аратлъкова, Саня Борисова, Христо Ботев Станчев

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Концертът ще се проведе в зала „България“ и започва в четвъртък – 21.1, в 19:00 часа.

Диригент: Георги Димитров

Състав: Национален филхармоничен оркестър

Солист: Лия Петрова

Програма:
Лудвиг ван Бетовен - Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор оп.61
Лудвиг ван Бетовен - Симфония №8 във фа мажор, оп.93

Изображение: https://sofiaphilharmonic.com/

Театрална пиеса от Е. Е. Шмит

Театър "София", 21 Януари, Четвъртък 19.00 часа

Превод: Снежина Русинова-Здравкова

режисьор: Стоян Радев

сценография: Никола Тороманов

костюми: Елис Вели

композитор: Виктор Стоянов

снимки за плакат Павел Червенков

видео Стефан Н. Щерев

Със субтитри на английски език.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

По френската народна приказка. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 23 януари от 11.00 ч. в Салон Гурко 14 на Столичния куклен театър.

Драматизация: Димитър Иванов
Режисьор: Елица Петкова
Сценография: Христина Недева
Музика: Пламен Петков
Участват: Диляна Спасова, Димитър Иванов, Стефан Димитров, Стоян Дойчев; Ивет Лазарова – Торосян, Камен Асенов, Тодор Димитров

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

За повече информация: 02 988 54 16 или 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

По Милада Машатова. Постановката е подходяща за деца над 3 годишна възраст и ще се играе на 23 януари от 11.00 ч. в Салон Я. Сакъзов 19 на Столичния куклен театър.

Сценична версия и постановка: Кирякос Аргиропулос
Сценография: Ани Пулиева
Музика: Петър Цанков
Участват: Георги Стоянов, Цветослава Симеонова, Мими Йорданова

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19; тел. 02 944 14 24

За повече информация: 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Музикална приказка от Александър Владигеров

Голяма зрителна зала

По Христо Ботев Станчев. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 23 януари от 11:00 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Режисьор: Христо Ботев Станчев
Сценография: Валентин Топенчаров
Костюми: Мира Бъчварова
Хореография: Зорница Петрова
Композитор: Георги Георгиев
Участват: Роберт Янакиев, Ивет Радулова, Христо Ботев Станчев, Лили Шомова, Станислав Пеев, Свежен Младенов

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

По Христо Ботев Станчев. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 23 януари от 12:30 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Режисьор: Христо Ботев Станчев
Сценография: Валентин Топенчаров
Костюми: Мира Бъчварова
Хореография: Зорница Петрова
Композитор: Георги Георгиев
Участват: Роберт Янакиев, Ивет Радулова, Христо Ботев Станчев, Лили Шомова, Станислав Пеев, Свежен Младенов

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Детски мюзикъл от Андрей Дреников

Голяма зрителна зала

куклен спектакъл на Театър „Сириус“ за деца над 3 години

Клоунска пародия с кукли и циркови номера.

Зала „Елит“, 17:00 ч., ОКИ ДК „Красно село” – ОНЛАЙН излъчване на страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/events/158945498992442/

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Театрална постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст.

24 януари от 11:00 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

По Вилхелм Хауф.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

По френската народна приказка. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 24 януари от 11.00 ч. в Салон Гурко 14 на Столичния куклен театър.

Драматизация: Димитър Иванов
Режисьор: Елица Петкова
Сценография: Христина Недева
Музика: Пламен Петков
Участват: Диляна Спасова, Димитър Иванов, Стефан Димитров, Стоян Дойчев; Ивет Лазарова – Торосян, Камен Асенов, Тодор Димитров

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

За повече информация: 02 988 54 16 или 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

По Милада Машатова. Постановката е подходяща за деца над 3 годишна възраст и ще се играе на 24 януари от 11.00 ч. в Салон Я. Сакъзов 19 на Столичния куклен театър.

Сценична версия и постановка: Кирякос Аргиропулос
Сценография: Ани Пулиева
Музика: Петър Цанков
Участват: Георги Стоянов, Цветослава Симеонова, Мими Йорданова

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19; тел. 02 944 14 24

За повече информация: 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Театрална постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст.

24 януари от 12:30 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

По Вилхелм Хауф.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.