онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.06.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 28 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.06.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.06.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 28 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.06.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.06.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 28 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.06.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.06.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 28 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.06.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Концертът ще се проведе в зала „България“ и започва в четвъртък – 21.1, в 19:00 часа.

Диригент: Георги Димитров

Състав: Национален филхармоничен оркестър

Солист: Лия Петрова

Програма:
Лудвиг ван Бетовен - Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор оп.61
Лудвиг ван Бетовен - Симфония №8 във фа мажор, оп.93

Изображение: https://sofiaphilharmonic.com/

Театрална пиеса от Е. Е. Шмит

Театър "София", 21 Януари, Четвъртък 19.00 часа

Превод: Снежина Русинова-Здравкова

режисьор: Стоян Радев

сценография: Никола Тороманов

костюми: Елис Вели

композитор: Виктор Стоянов

снимки за плакат Павел Червенков

видео Стефан Н. Щерев

Със субтитри на английски език.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.06.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 28 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.06.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.06.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 28 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.06.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

По френската народна приказка. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 23 януари от 11.00 ч. в Салон Гурко 14 на Столичния куклен театър.

Драматизация: Димитър Иванов
Режисьор: Елица Петкова
Сценография: Христина Недева
Музика: Пламен Петков
Участват: Диляна Спасова, Димитър Иванов, Стефан Димитров, Стоян Дойчев; Ивет Лазарова – Торосян, Камен Асенов, Тодор Димитров

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

За повече информация: 02 988 54 16 или 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

По Милада Машатова. Постановката е подходяща за деца над 3 годишна възраст и ще се играе на 23 януари от 11.00 ч. в Салон Я. Сакъзов 19 на Столичния куклен театър.

Сценична версия и постановка: Кирякос Аргиропулос
Сценография: Ани Пулиева
Музика: Петър Цанков
Участват: Георги Стоянов, Цветослава Симеонова, Мими Йорданова

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19; тел. 02 944 14 24

За повече информация: 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Музикална приказка от Александър Владигеров

Голяма зрителна зала

По Христо Ботев Станчев. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 23 януари от 11:00 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Режисьор: Христо Ботев Станчев
Сценография: Валентин Топенчаров
Костюми: Мира Бъчварова
Хореография: Зорница Петрова
Композитор: Георги Георгиев
Участват: Роберт Янакиев, Ивет Радулова, Христо Ботев Станчев, Лили Шомова, Станислав Пеев, Свежен Младенов

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

По Христо Ботев Станчев. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 23 януари от 12:30 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

Режисьор: Христо Ботев Станчев
Сценография: Валентин Топенчаров
Костюми: Мира Бъчварова
Хореография: Зорница Петрова
Композитор: Георги Георгиев
Участват: Роберт Янакиев, Ивет Радулова, Христо Ботев Станчев, Лили Шомова, Станислав Пеев, Свежен Младенов

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Детски мюзикъл от Андрей Дреников

Голяма зрителна зала

куклен спектакъл на Театър „Сириус“ за деца над 3 години

Клоунска пародия с кукли и циркови номера.

Зала „Елит“, 17:00 ч., ОКИ ДК „Красно село” – ОНЛАЙН излъчване на страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/events/158945498992442/

онлайн на neterra.tv

Тринадесетото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка Sofia MENAR ще стартира на 15 януари 2021 г.

Традиционно събитието акцентира върху новото иранско кино, като тази година ще бъдат показани премиерно 13 от най-награждаваните ирански заглавия от последните две години.

Sofia MENAR ще представи над 30 премиерни заглавия, които ще могат да се гледат онлайн на neterra.tv от 15 до 31 януари 2021 г.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.06.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 28 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.06.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Театрална постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст.

24 януари от 11:00 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

По Вилхелм Хауф.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

По френската народна приказка. Постановката е подходяща за деца над 4 годишна възраст и ще се играе на 24 януари от 11.00 ч. в Салон Гурко 14 на Столичния куклен театър.

Драматизация: Димитър Иванов
Режисьор: Елица Петкова
Сценография: Христина Недева
Музика: Пламен Петков
Участват: Диляна Спасова, Димитър Иванов, Стефан Димитров, Стоян Дойчев; Ивет Лазарова – Торосян, Камен Асенов, Тодор Димитров

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

За повече информация: 02 988 54 16 или 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

По Милада Машатова. Постановката е подходяща за деца над 3 годишна възраст и ще се играе на 24 януари от 11.00 ч. в Салон Я. Сакъзов 19 на Столичния куклен театър.

Сценична версия и постановка: Кирякос Аргиропулос
Сценография: Ани Пулиева
Музика: Петър Цанков
Участват: Георги Стоянов, Цветослава Симеонова, Мими Йорданова

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19; тел. 02 944 14 24

За повече информация: 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Театрална постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст.

24 януари от 12:30 ч. в зала „Надежда“ на Театър Възраждане.

По Вилхелм Хауф.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/