Календар на събитията


Flat View
See by year
Monthly View
See by month
Weekly View
See by week
Daily View
See Today
Search
Търси
петък 09 декември 2022
05 декември 2022 - 11 декември 2022
Февруари 2023
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
16.08.2022 - 08.01.2023

БОГ КРИШНА

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
05.10.2022 - 31.12.2022

Изложба „Разказ за войната“-110 г. Балканска война

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.
Изложби
06.10.2022 - 23.12.2022

Изложба и филм "Колите, с които нахлухме в капитализма"

Изложба "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков/Богданов.
Изложбата е създадена за Европейския месец на фотографията в Братислава през ноември 2021 г. и сега е допълнена специално за пространствата на Национална галерия/ Двореца с нови работи на Мисирков/Богданов.
Филмът "Колите, с които нахлухме в капитализма" (94 мин., субтитри на български и английски език) може да бъде видян в специално пространство в изложбата от 7 октомври до 27 ноември в Национална галерия/Двореца.
Прожекциите са от 14.00 ч. и 16.00 ч.
Рефлексията между минало, настояще и бъдеще естествено прелива в изложбата, комбинираща фотографии, холограми и обекти, които с други средства развиват посоките, зададени във филма.
Изложбата е осъществена със съдействието на: АГИТПРОП, София ДокуМентал, Столична община, Национален фонд "Култура", ИА "Национален филмов център", Централноевропейски дом на фотографията - Братислава, Студио "Ten Dots", Студио "5th Degree", Фактор БГ, Надин Холд ЕООД.
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023

Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"

През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
24.11.2022 - 31.12.2022

Трето издание на Биенале на илюстрацията в Триъгълната кула на Сердика

Триъгълната кула на Сердика
Мирослав Боршош: Третото издание на Биенале на илюстрацията показва голяма изложба в Триъгълна кула на Сердика
"Показваме пъстра изложба, селектирала най-доброто от подадените 722 творби на над 250 български художници, работещи в страната и чужбина" – каза заместник-кметът на София Мирослав Боршош, който връчи наградите при откриването на изложбата на Биенале на илюстрацията `2022.
Отличените художници са Георги Пчеларов с Награда за цялостен принос, Лало Николов с Награда за реализирана творба, Ирина Джонкова с Награда за нереализирана творба. Елизавета Белова и Наталия Стамболова получиха грамоти за своето творчество.
Изложби
03.12.2022 - 30.12.2022

Изложба "Ние можем" в галерия "Сердика" по случай Международния ден на хората с увреждания

галерия „Сердика“
Съюзът на инвалидите в България ще отбележи 3 декември - Международния ден на хората с увреждания - с изложба под надслов „Ние можем“, която ще бъде показана в галерия „Сердика“ (ул. „Цар Самуил“ №90Б, ет. 2, Женски пазар).
В експозицията са включени художествени творби на членове на Съюза на инвалидите - творби наситени с различни усещания и емоции, отразяващи човешки и творчески търсения.
На 3 декември хората с увреждания казват: „Ние можем! Ние можем да живеем в света на изкуството, да общуваме чрез изразните средства на приложното изкуство и музиката, художественото слово и занаятите. Ние сме с неограничени възможности и фантазии.“
Изложби
01.12.2022 - 14.12.2022

Изложба „Отражения„ - автор Петър Маламат

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
1 декември, четвъртък
Изложба „Отражения„ - автор Петър Маламат
Вернисаж 1.12.2022 г. - 18:00 - 20:00 ч.
Изложби
01.11.2022 - 31.12.2022

Временна изложба „Нови постъпления 2022“

Всяка година на 19 юни - Деня на дарителя се открива временна изложба с новите постъпления от дарения и теренни сборове през изминалия сезон.
Вход с музейни билети.
Изложби
02.12.2022 - 11.12.2022

Столичната библиотека представя „София с две лица“ – изложба на известния художник Драган Немцов (Драго)

галерия „София“ на Столичната библиотека
На 2 декември 2022 г. от 17:00 часа в галерия „София“ на Столичната библиотека ще представи „София с две лица“ – експозиция на известния художник Драган Немцов (Драго). 24-те живописни платна от тази документална фантазия, по думите на самия автор, са "своеобразно обяснение в любов към столицата". Той я изобразява с очите на откривател, с почуда и обич, a софиянци и гости на столицата ще видят в изложбата нови и изненадващи гледки от любимия град.
Столичната библиотека вече е била домакин на друга изложба на Драган Немцов – „Летящите книги“.
Култовата творба от тази експозиция „Площад "Славейков“ е дарена от художника на Столичната библиотека и вече се е превърнала в емблема на колекцията от оригинални художествени творби на сектор „Изкуство“. Сред авторите на десетките картини – дарения от Фонда на библиотеката, се открояват имената на Златю Бояджиев, Георги Трифонов, акад. Румен Скорчев, проф. Петър Чуховски, Евгени Кузманов, Златка Дъбова, Христо Кърджилов и др. Творбите от артколекциите редовно са излагат пред публика в Столичната библиотека. Скоро предстои юбилейна изложба с 40 подарени графики на проф. Петър Чуховски, посветена на 100 години от рождението му. Картина от новата експозиция на Драган Немцов ще обогати Фонда от ценни арттворби на Библиотеката на София.
В картините от експозицията „София с две лица“ – освен разпознаваеми места от столицата – присъстват и нейните покрайнини. Авторът поставя актуалните за мегаполиса теми като споделено съжителство на минало, настояще и бъдеще, между природа и урбанизирана среда. Куратор на изложбата е популярната тв журналистка, изследовател на творчеството на Христо Явашев – Кристо, автор на филми и книга за него, д-р и.и. Евгения Атанасова-Тенева.
Новата експозиция „София с две лица“ на Драган Немцов може да бъде разгледана всеки ден от 11:00 до 19:00 часа от 2 до 11 декември.
Споделете колоритните фантастични образи от картините на Драган Немцов (Драго) в Столична библиотека!
Изложби
01.11.2022 - 18.12.2022

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Изложбата Право в десетката е акцент в програмата на десетото юбилейно издание на Международното триенале на сценичния плакат – София. Експонатите в нея – плакати на едни от най-прочутите имена в света на съвременния графичен дизайн са подбрани специално за пространството на панорамната зала (етаж 6.) на Квадрат 500.
Право в десетката разказва за историята на Триеналето чрез избрани плакати и безценни дарения, които се съхраняват в неговата колекция – най-голямата и престижна сбирка на това изкуство у нас.
Изложбата включва плакати, знакови не само за историята на Триеналето, но и за развитието на световното плакатно изкуство през последните 3 десетилетия.
А имена на автори-легенди като: Шигео Фукуда, Икко Танака, Казумаса Нагай, Япония; Валдемар Швежи, Полша; Жоао Машадо, Португалия; Пол Дейвис, САЩ; Ален Льо Кернек, Франция, включително и на носителите на двете равностойни награди от тазгодишното Триенале – Мишел Буве, Франция и Лекс Древински, Полша/Германия са още една основателна причина изложбата да бъде посетена до 18 декември.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
09.12.2022

НОВОТО ДИГИТАЛНО ЛИЦЕ НА БОЯНСКАТА ЦЪРКВА | Ден на отворените врати

На 9 декември 2022 г. жителите на софийския квартал „Бояна“ ще могат да посетят напълно безплатно един от символите на българската история и култура – храмът „Св.св. Никола и Пантелеймон“, в рамките на инициатива Ден на отворените врати в Боянска църква.
Директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова и Фондация “Балканско наследство” имат удоволствието да Ви поканят на представянето на новото дигитално лице на Боянската църква на 9 декември 2022 г., петък, от 15:00 в зала 3 на музея.
Инициативата „Новото лице на Боянска църква“ се реализира от Фондация “Балканско наследство” в партньорство с Националния исторически музей и с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”.
Проектът има за цел да обогати дигиталното съдържание и комуникационните канали на филиала на НИМ „Боянска църква“, който е част от богатия списък на ЮНЕСКО за световно културно и историческо наследство.
В резултат от процеса по дигитализация на българското културно-историческо наследство, бяха фотографирани всички стенописи в църквата и беше създадена 360-градусова панорама на недостъпния за посетители параклис, който се намира на втория етаж на храма.
Създадената 360-градусова панорама на параклиса, която е недостъпна заради провеждането на консервационно-реставрационни дейности ще може да бъде видяна за първи път на специално събитие, със свободен достъп, в зала 3 на Националния исторически музей от 15:00 ч. Дигитализираните уникални стенописи са част от нова уеб страница на Боянска църква, която ще бъде представена заедно с интересни факти около паметника, които рядко са достигали до публика извън научните среди.
През 2019 г. се навършиха 760 години от обновяването на Боянската църква от севастократор Калоян и 40 години от включването на паметника в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
За всички жители на квартал „Бояна“ петък, 9 декември 2022 г. ще бъде Ден на отворените врати, в който ще могат напълно безплатно да посетят църквата срещу представяне на лична карта с адрес в квартала.
Изложби
24.11.2022 - 31.12.2022

"ФотоФабрика" представя изложбата "Пощенски картички от Украйна"

Изложби
на оградата на гробницата на Княз Александър Батенберг на бул.“Васил Левски” № 81 
До 31 декември на оградата на гробницата на Княз Александър Батенберг на бул. “Васил Левски” № 81 фестивал "ФотоФабрика" представя експозицията “Пощенски картички от Украйна”. Показани са 30 архитектурни и исторически обекта, част от културното наследство на Украйна, които са разрушени от руската армия. Изложбата показва всеки обект в своеобразна пощенска картичка, разделена на “преди” и “след” войната.
По данни на Украинския културен институт, от началото на войната на Русия срещу Украйна руските въоръжени сили са унищожили или повредили повече от 500 исторически, архитектурни и археологически обекта в Украйна. Обстрелвани са “вражески” музеи, мемориали, университетски сгради, кина, църкви, храмове, катедрали и паметници. Изложбата, която ще остане на оградата на гробницата на Батенберг до края на годината, е продължение на “разговора” с жителите на столицата, започнат от "ФотоФабрика" на 9 май тази година, когато на същото място – с поглед към Паметника на Съветската армия – беше подредена експозицията “Украйна: Архивите на едно престъпление” с кадри на Reuters. Този “разговор” прерасна във вандализиране на изложбата, когато част от таблата ѝ бяха унищожени или старателно издраскани с латинската буква Z, символизираща редом с доста други неща и подкрепа към нашествието на Руската армия в Украйна. 
Повече за изложбата на ФотоФабрика можете да прочетете тук- https://www.fotofabrika.org/events/postcards-from-ukraine
Проектът се реализира от фондация „Фотофабрика“ с грант от Култура на солидарност – Национални културни институти на Европейския съюз (НКИЕС), фонд Украйна, в партньорство с Европейската културна фондация и НКИЕС, с основно финансиране от Гьоте-институт и допълнително финансиране от Френския институт и Институт "Сервантес" със съдействието на Регионален исторически музей – София, чийто филиал е локацията на изложбата.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2022 г.