Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.

На 5-и октомври 2022 г, в Централно фоайе на Националния исторически музей беше официално открита изложбата „Разказ за войната“ по повод 110-та годишнина от Балканската война, започнала на 5-и октомври 1912 г.
Основен акцент в изложбата са поредицата от картички представящи в хронологичен ред историята от месеците на войната. От мобилизацията през септември 1912 г., победите при Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, тежките боеве при Чаталджа и трудното ежедневие на българският войник, до обсадата и превземането на считаната за непревземаема Одринска крепост, пощенските картички показват ярка и достоверна картина на военните действия.
Друг акцент в изложбата „Разказ за войната“ са произведения на изкуството на художниците Лазар Йорданов и Харалампи Тачев, част от които се показват за пръв път.
В „Разказ за войната“ публиката ще може да види различни оръжия и ордени принадлежали на офицери и войници от българската армия. Пистолети „Люгер-Парабелум”, револвер „Смит & Уесън”, късо и дълго хладно оръжие, и пушки и карабини „Манлихер”, с които нашите храбри военни са извоювали поредица от победи през 1912 и 1913 г. Част от изложбата са и различни снимки, печатни издания и предмети свързани с имената на военачалници и отделни участници в паметните моменти от войната.
Чрез показаните експонати от своите фондове, Националният исторически музей изразява своята почит и преклонение към великото дело на нашите славни офицери, подофицери, войници и опълченци.

Изложба "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков/Богданов.
Изложбата е създадена за Европейския месец на фотографията в Братислава през ноември 2021 г. и сега е допълнена специално за пространствата на Национална галерия/ Двореца с нови работи на Мисирков/Богданов.
Филмът "Колите, с които нахлухме в капитализма" (94 мин., субтитри на български и английски език) може да бъде видян в специално пространство в изложбата от 7 октомври до 27 ноември в Национална галерия/Двореца.
Прожекциите са от 14.00 ч. и 16.00 ч.
Рефлексията между минало, настояще и бъдеще естествено прелива в изложбата, комбинираща фотографии, холограми и обекти, които с други средства развиват посоките, зададени във филма.
Изложбата е осъществена със съдействието на: АГИТПРОП, София ДокуМентал, Столична община, Национален фонд "Култура", ИА "Национален филмов център", Централноевропейски дом на фотографията - Братислава, Студио "Ten Dots", Студио "5th Degree", Фактор БГ, Надин Холд ЕООД.

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.

През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.

Зад концепцията на „Концерти с дрескод за деца“ стои каузата на музикантите от „София квартет“ да поставят основите на ранното музикално образование в България.
Проектът стартира успешно още преди 3 години под формата на открити събития за деца и родители със свободен достъп, в които присъстващите не са зрители, а активни участници. „Концерти с дрескод за деца“ се реализира с подкрепата на Столична община – Столична програма „Култура“.
Коронавирусът, причина за смяна на средата от реална в дигитална, доведе до разширяване на аудиторията. Така през 2021 г. са създадени и първите пет клипа с музиката на Хайдн, Моцарт, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Менделсон, които достигат до всички детски градини в София.
Интересното съдържание, подчинено на детския език и красивата музика, в дигиталната версия отново способстват за реализирането на целта, а именно – образоване чрез забавление.
Новата серия детски образователни видеа са вече достъпни за гледане и сваляне на официалния YouTube канал на Sofia Quartet. Културният продукт ще бъде разпространен във всички 278 общински детски градини на територията на София с над 44 000 деца.
Проектът се фокусира върху скъсяване на дистанцията между класическата музика и детската аудитория. Или накратко – 5 видеоклипа за 5 композитори с авторски сценарии, професионален актьор и музикални изпълнения на камерния състав. „Концерти с дрескод за деца: дигитално“ си поставя за цел да възпита ново поколение публика в полза на класическата музика, като създаде културни продукти с атрактивно за детската аудитория съдържание.
Продуцент на проекта е Фондация за българска литература.

В последните няколко години Мартиан Табаков се утвърди като едно от младите имена в съвременната скулптура в България. Той получава класическо академично образование в Националната художествена академия, като развива своята работа в посоката на съвременното изкуство и интерес към обекта, материала, инсталацията. Произведенията му се разгръщат в пространството и създават смислова среда от множество отделни фигури и фрагменти.
Настоящата изложба в галерия „Васка Емануилова“ е свързана с идеята за архитектура на човешкия свят и на човешкото, както и нейните възможни трансформации и превъплъщения. Една част от представените творби авторът представя предварително в своето ателие през месец август тази година. По този начин, той изгражда задълбочена комуникация с публиката и надгражда първоначалната идея. В галерия „Васка Емануилова“ той включва нови твоби, специално създадени за изложбата, като разгръща първоначалната си концепция.
В изложбата виждаме антропоморфни керамични фигури поставени върху китеници или пък вписани в структури от метални кубове; дървета, изградени от жив (дървесен) материал, сглобени от отделни фагменти/парчета в загатнато кубистичен план в пространството; колони, наподобяващи натрупан органичен материал от гипс със солидни квадратни основи от бетон. Макар и хармонично поднесени на зрителя, съчетанията на всички тези елементи са неочаквани и контрастни.
За „Обстоятелствата, които създаваме, са тези, които ни променят“ авторът казва, че „в стремежа си да създадем все по-удобни и по-удобни условия за нашето битие, се отказваме от естествените си способности да се справяме с живота“. Изградената от Мартиан Табаков среда в Галерия „Васка Емануилова“ ни показва едно огледало на човешкото отчуждение и самота, скрити зад концепцията за комфорт.

Десетото издание се отличава от всички предходни, не само защото юбилеят предразполага към ретроспекции и прогнози, а и защото последните три години подложиха на изпитание гражданската и творческа чувствителност на плакатиста. Мотото на десетото триенале "Силата на плаката" откликва на тези нагласи. Пандемията и войната в Украйна оставят отпечатък върху представените произведения, разширяват обхвата на форума и потвърждават възгледа, че светът е сцена, а плакатът нейно огледало.
Домакин на десетото издание на Триеналето е Националният дворец на културата, а съпътстващите изложби са в Националната галерия – Квадрат 500, в залата на СБХ „Райко Алексиев“ и в новооткритата столична галерия "88".
Акцент са художествените намеси в градската среда (площад „Славейков”, оградите на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет, НХА, Националното музикално училище; фасадата на Националната музикална академия и др.), защото връщат плаката на естественото му място – улицата, която е и най-влиятелната галерия за това изкуство.
Първата среща на избрани експонати от колекцията на Триеналето беше с публиката на фестивала „Аполония” в Созопол, последва акцията „Алея на славата“, която преобрази площад „Славейков“ по случай Деня на София – 17 септември, а Международният ден на езиците – 26 септември – беше отбелязан с друга внушителна кампания на открито. 32 широкоформатни винила от серията „От А до Я“ – един от най-успешните проекти на Триеналето, включващ плакати за всяка една от българските букви, дело на известните ни плакатисти Божидар Икономов, проф. Божидар Йонов, Георги Липовански и проф. Людмил Чехларов са експонирани въру оградата на Центъра за източни езици и култури – на ъгъла на булевард „Тодор Александров“ и улица „Опълченска“.
Всички тези външни изложби целят да покажат колко естествено и ефектно плакатът може да се впише и да „оцвети“ градската среда, да ѝ предаде смисъл.

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.

Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство
Самостоятелната изложба на Ленка Клодова представя работи, свързващи пърформативния и скулптурния подход, които авторката развива по своеобразен начин още от 1990-те. Главната тема са джендърните и културните стереотипи. Концепцията възниква през периода от 13 години между две председателства на Чешката република на Съвета на Европейския съюз.
Централната инсталация в изложбата – „Давид черният“, 2009–2022, е авторска рефлексия на „сатиричната“ пластика „Ентропа“ (Entropa) на известния чешки скулптор, която през 2009 по случай първото чешко председателство е експонирана в атриума на сградата Юстус Липсиус (Justus Lipsius) в Брюксел. Нейната реализация получава огромен негативен отзвук в медиите и сред политиците, развълнува водите на европейската културна дипломация, особено във връзка с представянето на България, предизвиква много дискусии и няколко извинения от чешки политици и от самия автор. Настоящото председателство на Чешката република предлага възможността този факт да се използва символично и споменатият политически скандал да придобие нов по-ласкав и смислен контекст.
„Давид черният“ на Ленка Клодова е парафраза на известния „Давид“ на Микеланджело, изработен от полистирен, който авторката постепенно рисува с черна боя. Самият процес на създаване, особено пърформативно замисленото рисуване, е толкова важен, колкото и финалната работа“, обяснява кураторката на изложбата Вера Борозан и добавя: „За посетителите, които няма да успеят да видят пърформанса, представяме серия от снимки, на които можем да наблюдаваме Клодова, която с четка нанася върху бялата повърхност на статуята най-напред окосмяването, косата и брадата, после татуира Давид и постепенно го облича, като през фазата на официален костюм стига до черен монохром“.
Резултатът е травестия на значенията, на популярните културни митове, на стереотипите, от една страна, a от друга страна – намеци за конкретното политическо събитие, конкретната художествена стратегия и конкретния художник. Всичко това е олекотено, дозирано и комбинирано така, че пред зрителя се представя едновременно в многослоен прочит и с освобождаване от капаните на черно-бялото виждане за нещата. Гореописаната статуя „Давид черният“, ще бъде довършена по време на пърформанса в залите на Музея за съвременно изкуство в София.
С това произведение е тясно свързана и втората работа на художничката – „Геохора“, 2012, в която скулптурният подход извиква на преден план противоречието между формата на отделните фигури и тяхната сянка, като по този начин метафорично изразява отношение към телесните стереотипи и общественото положение на мъжете и жените. Пърформативният и скулптурният подход характеризират и третата инсталация – „Торсове“ – торсовете на жени от семейството на авторката със записи на техни пърформанси.

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.

Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“
Официалното откриване на седмото издание на проекта „Поезия в метрото“ ще се състои на 15 ноември (вторник) от 18.30 часа в Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ – под купола на Ларгото. Проф. Амелия Личева – главен редактор на „Литературен вестник“ – и Ивона Якушко-Дудка – и.д. директор на Полския институт ще представят инициативата. Представителите на институциите и посолствата, участващи в тазгодишното издание, както и авторът на българското стихотворение – Георги Господинов, ще четат произведенията в оригинал.
Организатори са Полски институт в София и „Литературен вестник” съвместно с Австрийското посолство, Държавният културен институт към министъра навъншните работи на Република България, Гьоте-институт, Посолството на Гърция, Посолството на Дания, Посолството на Ирланди, Институт "Сервантес", Италианският културен институт, Институт "Камойш", Посолството на Румъния, Посолството на Украйна, Институт "Лист" и Чешкият център. Партньор е Столична община, медийни партньори са Българското национално радио и Българската национална телевизия. В проекта са включени стихотворения от 14 държави членки на EUNIC Cluster Bulgaria и асоциирани институции, включително и българско стихотворение:
Ерих Фрийд (Австрия)
Георги Господинов (България)
Райнер Мария Рилке (Германия)
Янис Рицос (Гърция)
Хенрик Нордбранд (Дания)
Шон Лайсахт (Ирландия)
Рафаел Алберти (Испания)
Валерио Магрели (Италия)
Адам Загаевски (Полша)
Мануел Алегре (Португалия)
Ана Бландиана (Румъния)
Сергий Жадан (Украйна)
Шандор Петьофи (Унгария)
Владимир Холан (Чехия)
Стихотворенията ще бъдат представяни от 14 ноември до 23 декември 2022 г. във вагоните на метрото и метростанциите "Софийски университет", "Стадион Васил Левски", "ИЕЦ - Цариградско шосе", "Ломско шосе", "Бели Дунав", "Лъвов мост", "Сердика II", "НДК", "Европейски съюз", "Витоша", "Надежда", "Княгиня Мария-Луиза".

Националния дворец на културата - пред зала 6
Софийски коледен фестивал ще се проведе от 18 ноември до 18 декември в пространството зад Националния дворец на културата - пред зала 6. Ще предложи забавления, ароматни напитки, кулинарни преживявания, концерти, представления и пъстра програма, къкто и емоции със  световно първенство по футбол. Посетителите ще могат да се насладят на различни театрални постановки, Pop Up и земеделски базари, кабаре спектакли и много събития за деца! Фестивалът ще отваря в 12.00 ч. от понеделник до петък, през уикендите - от 11:00 ч.
Официалното откриване е на 18 ноември от 18:00 ч.
Гостите ще могат да се насладят на огнено шоу и въздушна акробатика от артистите на „Нов цирк“, приятна музика и много коледно настроение.
На 19 ноември от 11:00 ч. ще се проведе детско цирково представление, последвано от детска циркова академия, където най-малките ще могат да се забавляват и да усвоят тънкостите на цирковата акробатика. DJ Стефан Попов ще вдигне градусите на настроението в часовете между 16:00 ч. и 19:30 ч., а от 20:00 ч. ще се проведе акустичен концерт с любими поп парчета с джаз акцент от Дани Стойкова и Цветелин Пенков.
Неделният 20 ноември ще зарадва малчуганите със спектакли - „Самодивата“ и „Аладин и вълшебната лампа“.
Билети за всички събития могат да се закупят на място или през Eventim. Програмата на събитията следете тук - https://www.facebook.com/sofiachristmasfest
Акцент в програмата ще бъде и Мондиал 2022, футболните срещи ще се излъчват на два екрана. 
Организаторите на фестива отправят апел да се подпомогне дейността на фондация за „Нашите деца“ и организират дарителска кампания и „Елха на Доброто“. Със събраните средства ще се осигури безвъзмездна подкрепа за деца в нужда от квалифицирани логопеди, рехабилитатори, детегледачи и др.
Организатор на Sofia Christmas Fest e BSG Media.
Фестивалъ тсе реализира с логистичната подкрепа на Столична община, с подкрепата на район "Триадица" на Столична община, Министерство на земеделието, Министерство на културата, Министерство на туризма и пазари "Възраждане" ЕАД.
https://www.facebook.com/sofiachristmasfest

Зала Райко Алексиев
проф. д-р Чавдар Попов: Изложба живопис на Николай Тодоров
Показаните картини представляват специфична комбинация между няколко основни начала: строго обмислена, уравновесена композиция; изчистени геометрични и опростени фигуративни знаци; аскетични живописни тоналности, оживени от богата релефна фактура, при които цветът е редуциран и като правило„дехроматизиран“.
Художникът се стреми да намери съответната пластическа формула на мирогледни, екзистенциални проблеми, които отвеждат вниманието на зрителя далеч отвъд индивидуалното и субективното начало, тъй като имат значение за културната и родовата идентичност, за историческата памет. По същество става дума за твърде своеобразни образни притчи в материал, които имат отношение към най-същностните аспекти на битието, на живота ни като човешки същества тук, на Земята.
Съчетанието на цветовата маса и на графизираните акценти придава на платната известна двойственост: те са едновременно и живописни творби, създадени от автор, изцяло потопен в съвременното изкуство, и заедно с това напомнят асоциативно за някакви странни петроглифи, руни или кой знае какви графеми, които се разполагат в полето на дописмената култура, като по този начин не само допълват, но и обогатяват пластическата проблематика на самата картина.

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.

Триъгълната кула на Сердика
Мирослав Боршош: Третото издание на Биенале на илюстрацията показва голяма изложба в Триъгълна кула на Сердика
"Показваме пъстра изложба, селектирала най-доброто от подадените 722 творби на над 250 български художници, работещи в страната и чужбина" – каза заместник-кметът на София Мирослав Боршош, който връчи наградите при откриването на изложбата на Биенале на илюстрацията `2022.
Отличените художници са Георги Пчеларов с Награда за цялостен принос, Лало Николов с Награда за реализирана творба, Ирина Джонкова с Награда за нереализирана творба. Елизавета Белова и Наталия Стамболова получиха грамоти за своето творчество.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
1 декември, четвъртък
Изложба „Отражения„ - автор Петър Маламат
Вернисаж 1.12.2022 г. - 18:00 - 20:00 ч.

Всяка година на 19 юни - Деня на дарителя се открива временна изложба с новите постъпления от дарения и теренни сборове през изминалия сезон.
Вход с музейни билети.

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.

София- Градската Градина – пл. Княз Александър първи
За поредна година НЕМСКИ КОЛЕДЕН БАЗАР отваря врати, за да те зарадва с:
Празнична музика и вкусни изкушения.
Ръчноизработени изделия и тематични подаръци.
Безброй забавления за малки и големи.
Очакваме те, за да споделим заедно много вълшебни мометни и да се заредим с коледно настроение!

Изложбата Право в десетката е акцент в програмата на десетото юбилейно издание на Международното триенале на сценичния плакат – София. Експонатите в нея – плакати на едни от най-прочутите имена в света на съвременния графичен дизайн са подбрани специално за пространството на панорамната зала (етаж 6.) на Квадрат 500.
Право в десетката разказва за историята на Триеналето чрез избрани плакати и безценни дарения, които се съхраняват в неговата колекция – най-голямата и престижна сбирка на това изкуство у нас.
Изложбата включва плакати, знакови не само за историята на Триеналето, но и за развитието на световното плакатно изкуство през последните 3 десетилетия.
А имена на автори-легенди като: Шигео Фукуда, Икко Танака, Казумаса Нагай, Япония; Валдемар Швежи, Полша; Жоао Машадо, Португалия; Пол Дейвис, САЩ; Ален Льо Кернек, Франция, включително и на носителите на двете равностойни награди от тазгодишното Триенале – Мишел Буве, Франция и Лекс Древински, Полша/Германия са още една основателна причина изложбата да бъде посетена до 18 декември.

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.

От 1 декември 2022 г. до 15 януари 2023 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
До 3 снимки с украса се изпращат на имейл: ukrasi_sofia@mail.bg. Краен срок за участие – 15 януари 2023 г., включително. Трябва да бъдат посочени трите имена на участника/име на организация, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии, а трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Подробности: на фейсбук страницата на конкурса Да украсим София за Коледа.

София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.

Столичната община, Столичната библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя Ивайло Петров организират конкурс за написване на есе, посветен на 100-годишния юбилей на Ивайло Петров.
Целта е насърчаване на младите автори в областта на есеистиката и съхраняване на паметта за личността и творчеството на Ивайло Петров – един от знаковите церемония български белетристи на XX век.
Конкурсът е явен и се провежда под мотото „Преди да се родя и след това“. Темата не обвързва кандидатите с анализ на романа на Ивайло Петров „Преди да се родя и след смъртта ми“, но участниците биха могли да реализират в текста подходящи препратки към романа или да формулират собствена гледна точка към съвремието. Кандидатите изпращат по имейл един прикачен файл, съдържащ едно есе (до 4000 знака с разстоянията), подписано с име или псевдоним, кратка биография, телефон за връзка и имейл.
Творбите се приемат на имейл konkurs_ivailopetrof@abv.bg до 16 януари 2023 г., включително. В полето „Относно“ на имейла кандидатът трябва да отбележи в коя възрастова група участва. Творбите ще бъдат оценявани от 3-членно жури в състав: Недялко Йорданов – председател на журито, д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева – членове на журито. Носителите на наградите ще бъдат обявени публично в печатните и електронни медии.
Тържествената церемония по връчване на наградите в конкурса за есе „Ивайло Петров“ ще се състои в Столичната библиотека на 19 януари 2023 г., когато се навършват 100 години от рождението на писателя.

С музикално шоу и 3D мапинг на 1 декември грейна 10-метровата коледна елха на София, която тази година е на площада пред Народния театър. Столичната община организира тържествено запалване на коледната елха, а заедно с нея коледни светлини бяха запалени на много места в града.
Елхата е висока 10 метра, украсена с много лампички и гирлянди. Празничната програма изпълни пространството, а поздрав към столичани отправи кметът на града Йорданка Фандъкова заедно със спортисти и актьори като Стилияна Николова, Силвия Андреева, Робърт Янакиев и др. „Здраве, много подаръци за децата, вълшебни и споделени с любимите хора празници“ – пожела кметът Йорданка Фандъкова.
Тази година Столична община заедно с А1 подариха на столичани празничния спектакъл „Истинската Коледа“ със специален 3D мапинг. Любими музиканти и танцови изпълнители осигуриха коледно настроение за гостите и жителите на града. Спектакълът представи по увлекателен и забавен начин българските фолклорни традиции и съвременния поглед към празника. Главни действащи лица в него бяха танцьорите от ансамбъл „Българе“, музиканти от „Виво Монтана“, дует „Крис и Велин“, „Нана денс проджект“.
Празнични светлини греят и на Коледни градчета.
Коледно настроение и богата украса съпътстват редица коледни пазари, които ще се проведат на различни места в София. Богата културна програма с филмови прожекции, концерти, ателиета за съвременно и приложно изкуство, както и благотворителни каузи съпътстват Коледните градчета.
• Sofia Christmas Fest отвори врати на 18 ноември и ще продължи до 25 декември в Южния парк;
• Коледен парк ще има от 4 до 30 декември на площад "Славейков";
• Коледният базар „Съборна“ ще се проведе на едноименната улица от 1 декември до 8 януари;
• В парк „Възраждане“ също ще отвори врати Коледен базар, като той ще се проведе от 9 декември до 2 януари;
• Коледен базар ще има и на Женския пазар, а Немският базар ще бъде пред Народния театър;
• Базари ще има и в „Нови Искър“ (от 20 до 21 декември), „Герена“ (от 20 до 23 декември) и „Северен парк“ (от 20 до 31 декември).

От декември 2022 г. в Националния политехнически музей (НПТМ) гостува „Вернисаж на суетата“ – любопитна изложба, подготвена от екипа на Регионален исторически музей – Кърджали (РИМ Кърджали). В нея са представени пощенски картички от началото на XX-ти век. Същите са част от албум, притежание на Катиша Илиева, подарен на РИМ Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Семейната колекция се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г. По-голямата част от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Някои са изпращани от фронта – това са така наречените „войнишки“ картички. С други се честитят празниците – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, имени дни, края на войната, настъпилия мир, коронацията на новия цар Борис III и т.н. Текстовете отразяват най-разнообразни човешки радости, неволи, тъги, любовни трепети и всякакви други чувства и преживявания. Изпращането на картичките става по пощата, като открито писмо.
Колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета.
Куратори на изложбата са Светла Михайлова и Лидия Кирилова от РИМ Кърджали. Гостуващата експозиция е по повод инициативите, свързани с 65-тата годишнина от създаването на НПТМ и може да бъде разгледана до март 2023 г.

на оградата на гробницата на Княз Александър Батенберг на бул.“Васил Левски” № 81 
До 31 декември на оградата на гробницата на Княз Александър Батенберг на бул. “Васил Левски” № 81 фестивал "ФотоФабрика" представя експозицията “Пощенски картички от Украйна”. Показани са 30 архитектурни и исторически обекта, част от културното наследство на Украйна, които са разрушени от руската армия. Изложбата показва всеки обект в своеобразна пощенска картичка, разделена на “преди” и “след” войната.
По данни на Украинския културен институт, от началото на войната на Русия срещу Украйна руските въоръжени сили са унищожили или повредили повече от 500 исторически, архитектурни и археологически обекта в Украйна. Обстрелвани са “вражески” музеи, мемориали, университетски сгради, кина, църкви, храмове, катедрали и паметници. Изложбата, която ще остане на оградата на гробницата на Батенберг до края на годината, е продължение на “разговора” с жителите на столицата, започнат от "ФотоФабрика" на 9 май тази година, когато на същото място – с поглед към Паметника на Съветската армия – беше подредена експозицията “Украйна: Архивите на едно престъпление” с кадри на Reuters. Този “разговор” прерасна във вандализиране на изложбата, когато част от таблата ѝ бяха унищожени или старателно издраскани с латинската буква Z, символизираща редом с доста други неща и подкрепа към нашествието на Руската армия в Украйна. 
Повече за изложбата на ФотоФабрика можете да прочетете тук- https://www.fotofabrika.org/events/postcards-from-ukraine
Проектът се реализира от фондация „Фотофабрика“ с грант от Култура на солидарност – Национални културни институти на Европейския съюз (НКИЕС), фонд Украйна, в партньорство с Европейската културна фондация и НКИЕС, с основно финансиране от Гьоте-институт и допълнително финансиране от Френския институт и Институт "Сервантес" със съдействието на Регионален исторически музей – София, чийто филиал е локацията на изложбата.
Деветият фестивал "ФотоФабрика" е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2022 г.

Софийската градска художествена галерия и в студио The Neighbours.
Изложба "Съседите: форми на травмата (1945-1989)"
Куратори: Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и Лилия Топузова
3 ноември – 4 декември, Софийска градска художествена галерия
„Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ е инсталация, която е плод на близо 20 години проучвания и 8 години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало.  Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и Лилия Топузова пресъздават чрез модифицирани предмети, видео и звуков дизайн спомените на хора, преминали през българския Гулаг и затвори, съществували между 1945 и 1989 г.
Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеа от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и Ловеч.
Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал. Със средствата на съвременното изкуството, изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази.
Изложбата се разгръща в две локации: в Софийската градска художествена галерия и в студио The Neighbours.
*Съпътстваща програма от дискусии, срещи с авторите, образователни турове и работилница в двете пространства ще бъде обявена допълнително.

Княжеската градина до Орлов мост
Церемонията по откриването утре от 17.30 ч. ще събере звездите на ледените дисциплини в България.
Спортната икона Евгения Раданова, която спечели 3 олимпийски медала от игрите в Солт Лейк сити’2002 и Торино’2006 ще води демонстрациите на младите ни таланти в шорттрека. Най-добрите български състезатели във фигурното пързаляне ще презентират последните си изпълнения под ръководството на Силвия Денкова и треньорката Ина Лутяй. Точно в 18 ч. сирена ще огласи откриването и първата обиколка из алеите.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.

Зала „България“
Диригент
Мишел Табачник
Солист/и
Даниел Мюлер-Шот
Състав
Национален филхармоничен хор
Национален филхармоничен оркестър
Програма
Клод Дебюси - "Ноктюрни", за симфоничен оркестър ("Облаци", "Празници", "Сирени")
Едуард Елгар - Концерт за виолончело и оркестър в ми минор оп.85
Йоханес Брамс - Симфония №3 във фа мажор, оп.90