Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.

---

зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

Майсторският клас на Райна Кабаиванска, организиран от Нов български университет, се завръща в зала „България“. Той започва на 9 септември и ще завърши с пищна оперна гала на 2 октомври от 19.00 часа. Заключителният концерт по традиция ще бъде дирижиран от маестро Найден Тодоров. Публиката в залата ще има възможност да чуе оперни шедьоври, изпълнени от най-добрите ученици на двайсет и втория майсторски клас на Маестра Кабаиванска. На сцената ще бъдат и музикантите от Софийската филхармония.
Прослушването за Майсторския клас на Райна Кабаиванска ще се проведе на 6 септември, желаещите могат да кандидатстват до 3 септември.
Определяна като последната истинска дива от времето, в което изкуството се приемаше като духовен дар, а не стока, Райна Кабаиванска се доказа и като голям педагог. Досега в майсторските ѝ класове са се обучавали повече от 200 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка. Световноизвестни имена от съвременната оперна сцена – Андреа Каре, Вероника Симеони, Витория Йео, Киара Изотон, Мария Агреста, Мария Радоева, Прити Йенде, Селене Дзанети, Симон Лим, София Соловий, а също и младата надежда на българската оперна традиция Александрина Михайлова – са стипендианти на дарителския фонд на Маестра Кабаиванска в Нов български университет.
В края на юни в Рим Райна Кабаиванска получи наградата "Карлота Болонини" на тържествена церемония по случай 100 години от рождението на големия италиански режисьор Мауро Болонини, заснел "Травиата", "Веселата вдовица" и "Адриана Лекуврьор" с участието на Райна Кабаиванска и режисирал легендарната "Тоска" в Рим през 1991 година, в която оперната прима е на сцената с Лучано Павароти.
На 1 октомври, специално за филахрмоничното общество, ще бъде представен документалният филм "Школата Кабаиванска" (La Scuola Kabaivanska) с режисьор Найо Тицин, сценарист Петър Барбалов и продуцент д-р Георги Текев. Майсторският клас на Райна Кабаиванска и галаконцертът са част от Календара на културните събития на Столична община.

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.

70-годишнината на Буян Филчев и 40 години от присъединяването му към СБХ стават повод за юбилейната му изложба в зала 1А на Шипка 6. По характер сбирката от графики на автора е ретроспективна, но осен това съдържа над 50 нови непоказани творби.
Творчеството на Филчев се проявява в множество формални, технологични, функционални и видови направления (рисунка, печатна и компютърна графика, колаж, живопис, книжен дизайн), но заедно с това демонстрира впечатляваща цялостност, органичност и монолитност. За него процесът на рисуване е непосредствена вътрешна необходимост, спонтанен изказ на таланта, непреднамерена, естествена проява на виртуозното му художническо майсторство, описва стила му изкуствоведът Чавдар Попов.

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев

Галерия „Арте“
Природата на нещата“ – художникът Людмил Лазаров използва това заглавие от книгата на Лукреций Кар за изложбата си, която съдържа серия портрети на български и световни поети и философи. Целта на подобна изложба е да събуди интерес както към конкретните личности, така и към техните идеи. В кризисния момент, който преживява обществото, тези автори могат да ни накарат да се замислим кои са истинските и кои – второстепенните неща, да разберем по-добре собствения си живот и мимолетността на желанията, които го ръководят.
Зрителят ще се срещне с Питагор, Сократ, Рембо, Дилън Томас и други в характерния за автора маниер на живописване от последните години – плътни, тежки пластове боя приближават образа до триизмерност.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

„33 години – до къде“? (плакати-политическа сатира) и малка пластика от метал ще представи в ОКИ „Надежда“ приложникът-любител Марин Нанов-Нане.
Откриването на изложбата на Нане очаквайте на 7 септември (сряда), 18:30 ч., в галерията на ОКИ „Надежда“, където специално участие ще вземат музикантите от Джаз формация „София“.
Вход свободен!

в Галерия на открито в градина "Кристал"
„Много от лицата на града ни в една изложба с корици на въображаемо списание!“ – представя проекта The Sofianer заместник-кметът Мирослав Боршош. Изложбата в градина "Кристал" показва погледа на млади и утвърдени илюстратори и художници към София и софиянци. 28 избрани корици на списание The Sofianer (несъществуващо, но в духа на легендарното издание The New Yorker) могат да бъдат разгледани в Галерия на открито в градина "Кристал" до 19 септември.
Над 40 млади и утвърдени артисти приеха предизвикателството и се включиха със своя автентичен поглед към София. Журито връчи три равностойни награди – на Здравко Денев, Мариана Сърбова и Милена Миткова. Техните творби са реверанс към един от най-култовите герои на София – журналистът Любомир Милчев – Денди (1963 – 2022), поглед към оживения Южен парк с красива гледка към Витоша, както и носталгичен спомен за любимата на поколения софиянци пързалка "Слончето" в "Борисовата градина". Всички илюстрации могат да бъдат разгледани на сайта www.sofianer.com.

20 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ФЕСТИВАЛ ЗА УЛИЧЕН И КУКЛЕН ТЕАТЪР „ПАНАИР НА КУКЛИТЕ“
От 9 до 18 септември 2022 г. в София ще се състои 12 Международен фестивал за уличен и куклен театър "ПАНАИР НА КУКЛИТЕ", организиран от Столичен куклен театър и Столична община. С това издание се честват 20 години от създаването на му.
И тази година зрителите ще могат да се насладят на разнообразна програма за всички възрасти. Сегментите включват куклен театър за най-малките (бебешки представления), детски куклен театър, куклен театър за възрастни, улични представления. За пръв път на това издание публиката ще може да гледа и микро театър. В 12-тото издание на „Панаир на куклите“ ще се включат 12 български трупи и 16 чуждестранни от Франция, Канада, Испания, Италия, Гърция, Белгия, Чехия, Словения, Словакия, Германия.
След успеха на въведената през 2021 г. онлайн програма и тази есен зрителите ще могат да гледат представления на платформата fest.sofiapuppet.bg. Те ще са достъпни в рамките на 48 часа и ще са напълно безплатни за всеки на територията на Република България.
Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община.

в зала "Тържествена" в парка на Виенна академия“
Есенното издание на театралния фестивал „СОФИЯ МОНО Приказката продължава“, което по традиция се провежда в парка на „Военна академия – Г.С.Раковски“, се мести на закрито – в зала „Тържествена“ на академията. От днес, 19.09.22 до края на месеца от 20:30 ч. остават моноспектаклите на Камен Донев, „Марин, Данчо и майка им“, „Ива е онлайн“ и „Хаос“.
БИЛЕТИ за спектаклите в програмата на „СОФИЯ МОНО Приказката продължава“ се продават в системата на Ticketportal.bg и още от: Билетна каса – НДК, зала „Арена Армеец“, книжарници Booktrading, Office1superstore, OMV. Цената за различните постановки е между 15 и 50 лв.
В дните на фестивала пред входа на Военна академия (бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“), където е и входът към залата, ще бъде отворена Мобилна билетна каса, която ще работи от 19:00 – до 21:00 ч.
Вижте оставащите спектакли от ПРОГРАМА на фестивала с линкове към билетите. Началният час на спектаклите е 20:30 часа:
19.09.2022 – „Bъзгледите на един учител зa народното творчество“ – https://bit.ly/3eHHHQ1
20.09.2022 – „МАРТИН, ДАНЧО И МАЙКА ИМ“ – https://bit.ly/3BxccRL
21.09.2022 – „Възгледите на един учител зa всеобщата просвета“ – https://bit.ly/3d43ilk
24.09.2022 – „Ива е онлайн!“ – https://bit.ly/3Bxk7i3 - отменен
29.09.2022 – „ХАОС“ – https://bit.ly/3B7FwwT
30.09.2022 – „Възгледите на един учител за силата на словото“ – https://bit.ly/3xfd8b9
Фестивалът се провежда с подкрепата на Столична община.