На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.

---

зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

на откритата сцена до езерото Панчарево
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.

парк "Ротонда" Банкя
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.

Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.

най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

Лятната изложба в САМСИ е в популярната по световните сцени форма на акрошаж (accrochage) – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, поканила като сътрудници колегите си – куратори на Националната галерия, да представят впечатленията си от арт-сцената ни през миналата година. Боряна Вълчанова, Диана Драганова-Щир, Мартина Йорданова, Николай Ущавалийски, Яна Братанова и Яра Бубнова са подбрали, заедно с инициаторката, произведения, създадени от автори с различни разбирания за изкуството, подчинени на индивидуални концепции и участвали в несходни кураторски проекти.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Боряна Росса е сред най-колоритните фигури в съвременното изкуство от края на 1990-те и до днес. В основата на концепцията, която тя следва в самостоятелната си изложба в Квадрат 500, е заложено схващането, че технологиите са средство за освобождение, а не за война. “Механиста: 8 портрета на киборги” е кибер-феминистки манифест, представящ идеята за Аз-а, заедно с всички негови идентичностни характеристики като пол, раса, вид, етнос, националност и класова принадлежност като хибридно и пластично понятие, обусловено от нашето постоянно променящо се взаимоотношение с обкръжаващата среда, животните, машините. Не сме изолиран, единичен Аз, а комплексни, синкретични същества. Ние сме в симбиоза с микробите, които живеят в нас, зависими сме от телефоните и компютрите си, някои от нас живеят с изкуствени животоспасяващи електронни импланти. Обкръжаващата среда, включително и тази, която сме създали, може да ни отмъсти за нашите злодейства или просто да не издържи на безцеремонната наглост, с която я третираме като наш слуга.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

в парковете на София
Една от най-успешните традиционни инициативи на Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“ – е утвърден формат за насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, привличане на нови читателски публики и общуване със софиянци през почивните дни. Инициативата, която се провежда вече осма година, включва „Зелена библиотека в парковете на София“ и „Библиотека в планината“, като Столична библиотека постоянно разширява картата на софийските паркови локации на кампанията. В изданията на „Зелени библиотеки“ участват известни български поети, писатели, музиканти, артисти, художници, партньори са популярни издателства, творчески сдружения. Седемте издания на „Зелени библиотеки“ са привлекли над 45 хил. посетители, над 7 хиляди са новозаписаните читатели, а буккросингът „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“, събра за последните 3 години от софиянци за софиянци дарения от близо 3000 нови книги.
Осмото издание на „Зелени библиотеки“ в парковете на София стартира на 30 юли 2022 г. в парк „Гео Милев“. Съвместно с район "Слатина" и сдружение „За Слатина“ там ще бъдат поставени и две къщички за книги, от които всеки посетител на парка ще може да вземе книга за четене и да остави своя. И така към седемте къщички за книги, разположени на знакови места в Природния парк "Витоша" и Зоопарка се прибавят и две нови, които ще се зареждат редовно от Столична библиотека с атрактивни издания.
Тазгодишната артпрограма на „Зелени библиотеки 2022“ включва срещи с любими поети, които ще раздават свои нови книги с автографи, интересни тематични изложби, музикални изпълнения на живо.
Продължава обичаната от софиянци инициатива „Споделени книги“ – „Вземи, прочети, върни“. Столичната библиотека приканва всички посетители да се включат в споделянето на книги като дарят ново прочетено заглавие от личната си библиотека и вземат различно интересно издание.
Втора поредна година известни издателства като „Хермес, „СофтПрес“, „Весела Люцканова“, „Ина“, „Златно пате“, „Скорпио“ и др. се включват в кампанията и предоставят десетки екземпляри от най-новите си издания за посетителите на „Зелени библиотеки“. Сред тях ще намерите книги за свободното време, класика, любими приказки. За децата сме приготвили подаръци – детски книжки и албуми за оцветяване.
Посетителите на „Зелени библиотеки“ ще имат възможност да разгледат две документални изложби.
„Библиотеката на София разказва“ представя драматичната съдба на библиотечните колекции на видни общественици и писатели (Кирил Христов, Константин Стоилов, Иван Денкоглу), редки и ценни издания от фонда на Столична библиотека, които са живи свидетелства на времето и историята на библиотеката и столицата. Експозицията „Из парковете на София –минало и настояще“ представя любопитни фотоси и документи за историята, изграждането и обновяването на популярни столични паркове и градини. В детската артпрограма очаквайте артистите от парти агенция „Маска“ с ръководител Цветомир Иванов, клоуните от атракционен клуб „Найя“, Боби Мирчев с обичани детски песни, школа за сценични изкуства „Есенс“ – с театрални, певчески и танцови детски състави, фондация „Деца на България“ – игри с мисловни карти и др.
Всички желаещи ще могат да получат безплатна читателска карта. Споделете горещите уикенди в парковете на София със „Зелени библиотеки“ – с книга в ръка, интересни срещи с творци и ведро музикално настроение!

Богата и атрактивна програма очаква любителите на музиката и изкуството в рамките на четвъртото издание на фестивал CULTURAMA през есента на 2022 г. Изключителни музикални артисти и звезди от Великобритания, Германия, Франция и Испания, гостували на световни сцени, ще посетят столицата по покана на организаторите от фондация „Културни перспективи“. Фестивалът се организира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.
Класическа музика, джаз, перкусии, електронна музика с акустични инструменти, „пещерно“ R&B, изпълнено с латиноамерикански високи дози рок са само част от стиловете, които ще предложи CULTURAMA на българската публика. Ще станем свидетели на пърформанси на чуждестранните музиканти в колаборация с известни български артисти.
Есенният цикъл на CULTURAMA започва на 10 август от 19:00 часа с концерт на Ина Кънчева и CONSONE QUARTET в Триъгълна кула на Сердика към Регионален исторически музей – София. Концертът носи романтичното име „Любовта и животът на жената“, а в програмата му са включени творби на Р. Шуман, Ф. Менделсон и Г. Малер.
Програмата на фестивал CULTURAMA продължава през септември и ще срещне публиката с изключителни музиканти от европейските и световни сцени. Дръзкият и новаторски квартет Anches Hantées, неочакваните транскрипции и зашеметяващи аранжименти на Clair-obscur, феноменалните Cabaret Contemporain и тяхната електронна музика с акустични инструменти, стратосферният квартет от саксофони Los Saxos Del Averno, френската композиторка на електронна музика и диджей Chloé и изключителният пианист, роден във Франция – Thomas Enhco, са само част от имената на международните артисти, с които ще ни срещне фестивал CULTURAMA. Българското присъствие във фестивала в интересна артистична колаборация с международните музиканти дължим на сопраното Ина Кънчева, българската перкусионистка и композиторка Василена Серафимова и яркият съвременен музикант, който лесно и умело борави с голямото разнообразие от форми в изпълнителската и композиторската си дейност – Антони Дончев.
Фестивал CULTURAMA е част от Календара на културните събития на Столична община.
Билети за концертите от фестивал CULTURAMA могат да бъдат закупени на epaygo.bg, на касите на EasyPay и на място преди събитията.
Програма на фестивал CULTURAMA:
10.08.2022 – 19:00 ч. – Consone Quartet / Консоне квартет & Ина Кънчева, Триъгълна кула
11.08.2022 – 19:00 ч. – Consone Quartet / Консоне квартет & Ина Кънчева, Етнографски музей, Пловдив
20.09.2022 – 19:00 ч. – BACH MIRROR Thomas Enhco & Vassilena Serafimova / „Бах Огледало“ Тома Енко & Василена Серафимова, Национален исторически музей
21.09.2022 – 19:00 ч. – Thomas Enhco Jazz Тrio / Тома Енко Джаз Трио, Атриум на "Квадрат 500"
22.09.2022 – 19:00 ч. – ONE ENCHANTED EVENING Claire-Obscure & Ina Kancheva, Antoni Donchev / „Една магична вечер“, Клер Обскюр саксофон квартет & Ина Кънчева, Антони Дончев, Университетска ботаническа градина
23.09.2022 – 19:00 ч. – OPERA SANS DIVA, Quatuor Anches Hantées / „Опера без Дива“, Квартет Аншанте, "Табако Бар градина"
25.09.2022 – 19:00 ч. – Cabaret Contemporain / Кабаре Контемпорен, "Бар Паваж"
27.09.2022 – 19:00 ч. – Los Saxos del Averno / Саксофонистите от Ада, "Шипка 23"
28.09.2022 – 19:00 ч. – Los Saxos del Averno / Саксофонистите от Ада, Кино "Кабана"
29.09.2022 – 19:00 ч. – SEQUENZA, Chloé &Vassilena Serafimova / „Секвенца“, Клои & Василена Серафимова, Кино "Кабана".

Галерията на Гьоте-институт България
Дати: 12 юли - 31 август 2022
Проектът Status DEAD на Георги Ямалиев разглежда връзката между виртуалното и физическото измерение на смъртта и задава много актуални въпроси: Съществува ли виртуална смърт или това е нова форма на безсмъртие?
Какво остава след нас – гигабайти информация, свърхдълъг и реалистичен некролог, оживели сенки на нашите мисли и чувства? Какво се случва с нашия профил/аватар, след като се пренесе(м) в небитието? Скоро ли е ще настъпи моментът, когато той ще продължи да броди подобно на цифров призрак и след физическото изчезване на своя създател?
Заповядайте в галерийното пространство на института между 12 юли и 31 август, за да намерите отговорите на поне част от тези въпроси - за себе си.
Значимостта на Status DEAD може да се отнесе и към настоящата ситуация на пандемия и военни действия, при която възприемането на смъртта е доста осезаемо.
Арт инсталацията е замислена като симбиоза между съвременните технологии и традиционните обичаи, свързани с различни погребални практики за почитане на мъртвите по нашите земи, целта на която е създаване на сакрално място, мемориално възпоминателно пространство, в което зрителите ще имат възможността да отдадат почит на хора, които вече не са сред живите, чрез изразните средства на изкуството.

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.

Галерия на открито в столичната градина „Кристал“
Изложбата може да бъде разгледана от 23 август до 5 септември
Вход свободен

бул."Черни връх" № 4, зад музей „Земята и хората“
Summer camp in Summer Fest / Лятна академия за деца от 6 до 11 години на открито
Искате ли интересно и ползотворно лято на чист въздух за вашето дете?
Тази година станете част от първата по рода си лятна STEM академия на открито.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринасят за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“
Програмата ни до обяд включва 9 независими тематични седмици, всяка от тях е посветена на програмирането на игри, разказването на интерактивни истории и програмиране поведението на роботи, а в следобедните часове децата ще се забавляват и придобиват нови знания в тематични седмични ателиета с образователен характер, базирани на STEM обучението и ще играят логически игри. Разбира се, отделили сме и време за спорт и заслужена свободна игра в края на деня. По време на заниманията, участниците ще изследват, изучават, експериментират и изобретяват на съответната седмична тематика.
Summer Camp ще се провежда от понеделник до петък и ще предлага целодневна форма на участие през месеците юли и август на лято 2022 от 09:00 до 18:00 часа. Лятната академия е подходяща за деца от 6 до 11 годишна възраст, като децата ще бъдат разделени по възрасти.
Опознай човешкото тяло с Summer Fest | 22 август – 26 август
По време на тази седмица децата ще добият много знания за човешкото тяло и за това как то функционира. Ще се научат как да живеят здравословно и да са по-активни.
Понеделник: Програмирай частите на човешкото тяло. Направи своя първи прототип на роботска ръка.
Вторник: Програмирай своя лаборатория. Интересни факти за човешкото тяло.
Сряда: Създай своя дигитален прототип на анатомичен модел. Защо дишането е важно и какви са неговите функции.Макет на дихателната система.
Четвъртък: Dash е изследовател на обекти. Как възприемаме света? Сетивните органи – виждам, чувам и усещам.
Петък: Създай своя Fruit Ninja игра. Храната тайната сила на супергероите.Защо е важно да се храним здравословно?

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“, кв. „Панчарево“
Времетраене 3:00 с 1 антракт
Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“, кв. „Панчарево“, бул. „Самоковско шосе“ 9
Изпълнява са на български език, с английски субтитри

Kino Cabana & Bushmills представят: Анимационерите - Live
*Билети/Вход: 20 лв. на предварителна продажба/ 25 лв. на самата дата и на място (Eventim.bg & Urbo)
Отваряне: 18:30 ч. / Начало: 20:00 ч.

бул. "Черни връх" № 4, зад музей „Земята и хората“
Поп кралицата Мария Илиева на сцената на Sofia Summer Fest. Тазгодишната носителка на наградата Най-добра изпълнителка от наградите на БГ Радио ще направи дългоочакван голям концерт в София на 25.08.
Гостите на Sofia Summer Fest ще могат да се насладят на най-големите ѝ хитове, сред които Лунен сън, Нищо, Alright, Крадена любов, I Like, Играя стилно, Остани тази нощ и др. в специални концертни аранжименти, а кулминацията несъмнено ще бъде разтърсващата балада „Любов“.
Мария Илиева и бандата ѝ ви очакват с много музика и любов и дават обещание за най-доброто парти в София, не го пропускайте!