Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ

Кирил Чолаков наименува изложбата си в музея МЕЖДУ.
Не само защото авторът живее и работи между две места – Римини в Италия и с. Извор в България, между различни езици и култури, но и защото поставя зрителя в позицията МЕЖДУ личната история на художника, персоналните спомени, приумиците на съзнанието и реалността, в която участваме, колективната памет и общата ни биография; между анекдотите, които се промъкват в дневника му с рисунки, до всеобщите истини; МЕЖДУ гледането и виждането.
В изложбата Кирил Чолаков включва два персонажа – на художника и на героя от книга-фантом. Преди още да са се срещнали, те влизат в странна игра, водена от техния куратор Надежда Джакова. Тя кани писателя Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника, появявайки се като откъси от книги-фантоми. Освен рисунки, обекти и живопис на Кирил Чолаков и откъси от книги-фантоми на Ирина Баткова, в изложбата може да се види видеопортрет на художника от режисьора Милена Кънева.
В литературните откъси художникът открива визуални образи. Така героят от книгата внезапно се промъква в голямоформатната плетеница от рисунки върху стените в музея. Образът на човека-щъркел, изплел гнездо от мислите и идеите си, крачещ в мъглата и снега, превръщайки се в самотно оголено дърво, следва своя създател, от зала в зала. Авторите в изложбата стават повече от един, а разказът минава в множество наративи, които често нямат начало и край. Героят в книгата-фантом говори за онези места на нови възможности, в които прозира веригата от свързани събития, когато едно нещо преминава в нещо друго. Привидно хаотичните посоки приличат на лабиринт, който след дълго криволичене те извежда отново в началото…
Такава е и рисунката върху стената – място за наблюдение, което при продължително взиране губи ясните си очертания и силуетите на предмети, животни, растения и хора се изпразват от наратив, разпадат се, за да формират една „ нова мрежа“, всепоглъщаща или по-скоро всеобхващаща визия.
МЕЖДУ е особеното пространство на разместване на пластовете, на разграждане и повторно изграждане на образите. Преходно пространство, породено от срещите (претъркванията) на различни светове, гранична точка на разпадане, сбогуване с гледането (на образите от материалния свят) и изграждането на нови. Тази рисунка постепенно ще избледнее, а след приключването на изложбата ще изчезне – така, както се заличават с времето и нашите спомени. Изложбата е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.