Православната Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Възкресил в събота Лазаря, Иисус бил тържествено посрещнат в Йерусалим на следващия ден - Цветница, и доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот. Затова в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки сякаш отново посрещат своя Спасител. Но осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Българският народ нарича празника "Лазарица" или "Лазарова събота". Дните около този празник се свързват с интересни и старинни по своя произход момински обичаи – лазаруване и кумичене. Лазарките са млади неомъжени момичета, които рано сутринта на Лазаровден, пременени, закичени с венци и свежи китки по главите, тръгват на групи да обикалят домовете. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.

Кумиченето е обичай, в който лазарувалите предния ден момичета се събират на реката и всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момичето, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща. Над вратите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие.