На 6 август православната църква чества един от най-старите християнски празници - Преображение Господне. На този ден Христос взел със себе си трима от своите апостоли – Петър, Йоан и Яков, символи на 3 важни добродетели: вярата, надеждата и любовта на боголюбците. За да утвърди вярата им, той се изкачил с тях на Таворската планина, Палестина, където се появил в Божествения си образ: с лице, светещо като слънце, и в бели дрехи.

Според народните поверия в нощта срещу Преображение небето се отваря и се появява Господ. Този, който успее да го види, ще бъде щастлив и мечтите му ще се сбъднат. На този ден миряните се обличат в бели, греещи дрехи като символ на празника на Божествената светлина.

Според традицията на този ден се освещават и плодовете.

Смята се, че на Преображение времето започва да се преобръща. Лятото върви към края си и наближава есента.

Успение на Пресвета Богородица е най-големият летен християнски празник. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка напуска земния си живот и отива при сина си. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV в. върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка.

На този ден се освещават обредни хлябове, на трапезата се слагат царевица, жито и непременно диня и грозде, правят се родови срещи, приготвя се и курбан – за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Според поверията младите булки не бива да докосват червено, за да не останат бездетни. Богородица е покровителка на майчинството и пазителка на семейното огнище. Вярва се, че тя помага на жените да се сдобият с рожба. На този ден младите булки носят дарове, които поставят пред иконата на Богородица. Празнуват Мария, Мариана и техните производни, както и Божан, Божидар, Богдан и Богдана.